Точки, линии, ъгли, криви, двумерни и триизмерни фигури, обеми и пропорции са в основата както на геометрията, така и на проектирането на къщи. Жилищното пространство на един дом е пълно с триизмерна геометрия – квадратни и правоъгълни кубове, пирамиди, цилиндри и сфери, както и двумерни форми като прозорците. Не е случайно, че много архитекти, сред които легендарният Франк Лойд Райт, за първи път опознават геометричните принципи още в детството си, докато строят с блокчета.
Децата често проектират къщи от блокчета, създавайки всичко – от прости едноетажни домчета до сложни многоетажни конструкции. Патриархът на американската архитектура Франк Лойд Райт разказва, че заниманията му с дървени блокчета в детската градина са го научили как да комбинира геометрични елементи, за да създава сгради. Райт споделя, че години по-късно все още можел да „усеща“ блокчетата в пръстите си и че „формата се превръща в усещане“ – свидетелство, че тази дейност му е дала почти вродено разбиране за взаимодействието между формите и обемите. Именно той става световноизвестен със своите жилищни и търговски проекти.
Когато архитект проектира къща, едно от първите геометрични решения засяга ориентацията на сградата спрямо терена. Посоката на слънчевата светлина през различните часове от деня и формата на парцела определят избора – например къщата да бъде обърната диагонално, за да придобие по-интересен и динамичен вид. Наклонът на мястото – равен ли е или се спуска в определени части – влияе върху решението дали да се направи мазе на градинско ниво, сутерен с изход към двора или напълно подземно помещение.
Стаите и коридорите в една къща приличат на кубове с различни размери и дължини, които се застъпват, пресичат, свързват или подреждат един върху друг. Таваните на някои помещения са ниски и равни, докато други – например в таванските части – се наклоняват към външните стени. Това дава възможност за поставяне на мансардни прозорци, които могат да се разглеждат като по-малки блокчета, подаващи се от покрива.
Несложните покриви на малките къщи често наподобяват триъгълни призми. По-големите жилища могат да разполагат с множество пресичащи се покривни линии – истински колаж от върхове с различни наклони, обърнати в различни посоки. Понякога изобщо липсва връх, защото покривът е мансарден и може да бъде сравнен с правоъгълен блок със скосени страни.
Когато всички тези форми и ъгли работят в хармония, хората понякога шеговито казват: „Хубава купчина!“ – сякаш къщата е умело подредена група от детски блокчета.
Днес повечето къщи се проектират на компютър. Архитектите разбира се трябва да разбират геометрия дълбоко, но не работят ръчно с формули – това компютрите правят далеч по-бързо.
Програмите за компютърно подпомагано проектиране (CAD) и за визуализация се основават именно на геометрични принципи. Те позволяват на архитектите да създават както равнинни изображения на сгради, така и перспективни чертежи с триизмерен ефект. Чрез CAD специалистите изготвят фасади и подови планове, задават пропорции и манипулират разнообразни геометрични фигури – линии, окръжности, криви, квадрати, правоъгълници, триъгълници и неправилни полигони. Софтуерът изпълнява и геометрични операции като завъртане, преместване, огледално обръщане и повторение (създаване на мозайка) от равнини. Програмите за визуализация, които са значително по-сложни, генерират фотореалистични фасади и даряват зрителя с усещането, че се разхожда из интериора и около сградата.
От първите детски блокчета до най-съвременния CAD софтуер геометрията остава незаменимият език, чрез който идеите за дома се превръщат в реални, функционални и красиви пространства.