Червените растежи, които виждате по креозотния храст, обикновено са пухкави семенни топки, вариращи от бяло до червено, понякога розово‑оранжеви.
Креозотният храст расте в пустините на югозападните Съединени щати и в Мексико, където от 1930‑те години неговият разпространение се е увеличило 70 пъти. Предпочита пясъчни, чакълести и варовикови почви и не се справя добре в силно солени почви. Той е изключително устойчив на суша – може да преживее до две години без вода. Храстът е алелопатичен: отделя токсини, които пречат на близките конкуренти да се развиват.
Тъй като семенната прорастване е слаба, креозотният храст се размножава предимно вегетативно. Всяка година около периферията на кореновата круша се появяват нови израствания; със време вътрешните растенија умират, но круша продължава да произвежда нови израстъци по краищата. Този клонален растеж обяснява равномерното разстояние между отделните храсти в чисти популации.
От февруари до август храстът облива с малки жълти цветове, които имат леко извито кристалообразно оформяне. Те привличат пчели и други насекоми. В някои региони креозотните храсти цъфтят почти цялата година.
При екстремна суша вечещият храст отхвърля част от листата си и може да изглежда напълно изсъхнал. При първите дъждове бързо се възстановява – нови листа се появяват и жизненият цикъл продължава. Дори след унищожителен пожар, растението може да израстне от кореновата круша. Тази издръжливост го прави един от най‑търпеливите обитатели на пустинята.
Как да покълнат семената на креозотен храст
Информация за хибискус храсти
Какво ядат различните животни от креозотния храст
Креозотен храст срещу Potentilla
Колко бързо расте кустът Burning Bush?
Моята роза расте бавно – как да стимулираме нов растеж
Защо розите получават червени върхове – естествено или болест?