Петиолите са специализирани листни дръжки, които свързват листата със стъблото при много растения. Те позволяват на листата да се завъртат, за да следват слънцето, и осигуряват стабилност при силен вятър или дъжд. Поради важната им роля, много от тях се консумират като зеленчуци.
Китайските зелета, като бок чой и шанхайско зеле, се отглеждат главно за бялите, месести петиоли, завършващи в плътни зелени листа. При приготвянето листата често се отстраняват и изхвърлят, докато петиолите се консумират. По-малките сортове, като чой сум, се ядат цели, докато листата са още нежни.
Кардуните са близки роднини на артишока и се отглеждат за месестите им петиоли. За да се премахне характерната горчивина, обикновено се готвят. Освен петиолите, се ядат и младите листа и незрели цветове. Кардуните са богати на витамини А, С и калций.
Сладкият фенел е сложен зеленчук с луковидна основа, ребриста петиола и фини листа. Семената се използват като подправка с ликовиден вкус. Основата и петиолата се готвят като обикновени зеленчуци. В Калифорния фенелът се разпространява диво след избягване от култивация.
Целината е най-популярният петиол, консумиран в Съединените щати. Тя е зелена, ребриста и съдържа много вода, което я прави идеална за сурово консумиране. Петиолите могат да се нарязват за задушени ястия, пържени ястия или плънки, а листата често се използват като ароматизатор.
Ревенът е известен предимно като съставка за пайове. Червените му стъбла са добър източник на витамини А и С и са с ниско калорично съдържание. Стъблата могат да се готвят по различни начини, но листата трябва да се изхвърлят, тъй като съдържат оксалова киселина и са токсични.