Как се различава папратът от маргаритката: основните разлики между двата вида растения

Вероятно на пръв поглед можете да разпознаете дали растението пред вас е папрат или маргаритка, но може би не сте наясно с детайлите около структурните разлики между тези коренно различни видове растения. Маргаритката е един от десетките видове в семейство Сложноцветни (Asteraceae), като всички те произвеждат забележителни съставни цветове. Папратът пък е един от хилядите видове в групата Pteridophyta – съвкупност от растения, които изобщо не образуват цветове.

Листа

Листата на папрата се наричат вайчи. Те се състоят от дръжка, наречена стипа, която при младите растения е плътно навита на спирала и постепенно се разгъва с узряването. От стипата израстват плоски листни пластинки; при много видове папрати те са разделени на по-малки листенца, а при някои видове листенцата са допълнително разделени на още по-дробни части. Листата на маргаритката варират по форма в зависимост от вида, но всички те притежават типичната за цъфтящите растения структура – централно ребро, свързващо листото със стъблото, от което мрежа от жилки се разклонява през цялата листна повърхност.

Цветя

Цветовете на маргаритката са репродуктивните органи на растението. При всички видове маргаритки цветът се състои от купчина дребни истински цветчета, събрани в диск в центъра на цветната глава. Около диска е разположен пръстен от специализирани цветчета – всяко от тях произвежда по едно венчелистче, наподобяващо лъч, което се простира навън от цветната глава и създава характерната слънчевидна форма на маргаритката. Папратите, от друга страна, не образуват цветя – вместо това те се размножават чрез спори, сходни на семената структури.

Корени

И при маргаритките, и при папратите корените закрепват растението към почвата или, в случая с епифитните папрати, растящи по дървета – към кората. Освен това корените поемат вода и хранителни вещества от почвата или от субстрата. При много видове папрати вайчите поникват от подземни стъбла, наречени ризоми; корените растат директно от ризомата и се простират в почвата без да се разклоняват. Корените на маргаритката, напротив, обикновено се разклоняват на все по-ситни коренчета, докато навлизат дълбоко в почвата.

Възпроизвеждане

Маргаритките се размножават чрез семена, които се развиват от всяко истинско цветче в цветната глава. Власинеста структура върху всяко семе действа като парашут, който позволява семето да бъде отнесено от вятъра до ново място, където да покълне и да даде началото на ново растение. Папратите произвеждат спори в специални структури по долната повърхност на вайчите, наречени спорангии. Обикновено спорите се разпространяват на ново място посредством вятъра или водата, а при подходящи условия спората се развива в дребно растение, наречено гаметофит. Гаметофитът впоследствие формира сперматозоидни и яйцеви клетки; сперматозоидите оплождат яйцеклетките, а оплодената яйцеклетка се развива в ново зряло папратово растение, наречено спорофит.