Разлики между органичните и неорганичните торове

Торовете се използват широко от фермери и градинари, като изборът им влияе върху растежа на растенията и околната среда.

Органични и неорганични торове

Органичните торове се получават от естествени източници – гуано, костно брашно, морски водорасли, рибен емулсион и др. За да се считат за органични, те обикновено трябва да бъдат сертифицирани от съответния орган за органично земеделие. Неорганичните (синтетични) торове се произвеждат от химически съединения и често се наричат химически торове.

Торово изгаряне

При прекомерно приложение както на органични, така и на неорганични торове може да се появи т.нар. изгаряне – корените се увреждат от натрупаните соли, а листата пожълтяват. Риска от изгаряне е по-висока при синтетични торове, но и органичните могат да навредят, ако се използват неправилно. Винаги спазвайте указанията на производителя.

Достъпност на азота

Азотът е ключов елемент за растежа. Синтетичните азотни торове осигуряват незабавна наличност, докато органичните изискват разграждане от микроорганизми, което отнема време. За култури, нуждаещи се от бърз приток на азот, се предпочитат неорганични торове.

Екологични последици

Оттокът на торове е сериозен проблем. При неорганичните торове излишните химикали се измиват в реки и езера, създавайки замърсяване, което застрашава водната фауна и човешкото здраве. Дори и торът от животински отпадъци може да доведе до преразградени води, тъй като стимулира растежа на микроби, изразходващи кислород в водата.