Теорията на сушилника започва със състава му. За семейните фермери, в сравнение с големите корпоративни ферми, сушилникът е прост. Той включва горелна камера, система за предаване на топлина, вентилатори за въздушен поток, термостат и изходен вентил. Някои модели имат отделение за отпадъци и пепел, но повечето се почистват ръчно.
Основният теоретичен принцип е „равновесна влажност на зърното“. Идеята е проста: зърното трябва да се изсуши до ниво, при което влагата в него е равна на влажността на околната въздух. При средни култури като ечемик, пшеница или ръж, постигането на това равновесие намалява загубите и подобрява качеството. Кукурузът, предназначен за консумация, обикновено не се изсушава, тъй като всяко зърно съдържа значително количество вода.
Всеки зърнен елемент трябва да бъде изложен равномерно на горещия въздух. По-голямата температура ускорява сушенето, но прекалено висока може да повреди културата. Въздушният поток трябва да бъде бавен и стабилен – прекалено бърз поток забавя процеса и също може да навреди. Затова се поддържа умереност както в температурата, така и в скоростта на въздушния поток.
С развитието на технологиите горивото придобива ново значение. През 2011 г. много изследователски институти и производители насърчават използването на биомаса. Тъй като селскостопанските култури често генерират повече отпадъци, отколкото полезен продукт, например обелки, те могат да се използват като гориво. Това намалява разходите, повишава ефективността и променя представата за „аграрен отпадък“.