Семената са репродуктивни структури, които дават на младите растения предимства пред тези, които се размножават чрез спори. Преглеждайки основните характеристики на семенните растения, можем да разберем тяхната роля в екосистемата. Както твърди книгата „Биология на растенията“, едно от най-значимите нововъведения в еволюцията на съдови растения е семето.
Семето се състои от три основни части – ембрион, хранителна тъкан и семенна обвивка. Обвивката предпазва вътрешните структури от неблагоприятни условия, като зимните студове. Ембрионът е обграден от хранителни резерви, които подпомагат покълването и образуването на първите листа. Спора, напротив, трябва сама да намери подходяща среда и източник на хранителни вещества, докато семето вече ги съдържа.
Гимноспермите, като боровете, разпространяват семената си чрез вятъра, докато ангспермите – цветните растения – образуват симбиотични взаимоотношения с опрашващи животни (пчели, колибри и др.). Според Питър Рейвън в „Биология на растенията“, гимноспермите са най‑успешните съдови растения в съвремието.
Вторичният растеж е удебеляване на вече съществуващите тъкани и органи, което води до образуване на вторични структури – дърво и кори. Този процес се наблюдава само при семенни растения и позволява да достигнат огромни височини, каквито имаме днес. Дървото представлява натрупване на ксилем, който транспортира вода и минерали, а корицата (корк) заменя старите повърхностни клетки, образувайки кората.
Благодарение на предимствата на семенните растения – защитено семе, поленосителни стратегии и вторичен растеж – те могат да живеят значително по‑дълго от неспемените растения. Това е важно, защото семенната репродукция ограничава разпространението на вида, докато спори могат да се разнасят на много по‑големи разстояния.