История на папратите

Еволюция

Учени смятат, че папратите и техните съюзници произлизат от изчезналата група Rhyniopsida, свободно спориращи растения, живели преди около 430 млн. години в силурийския период. Тези примитивни сосудисти растения нямат листа и корени, а техните стъбла са разделени за производство на спорангии. Следващата важна група – Cladoxylales – се счита за предшественик на съвременните папрати, въпреки че някои изследователи предлагат различен произход от друг клон на Rhyniopsida.

Естествена история

Папратите се срещат почти навсякъде по света – около 11 000 вида, като най-голямо разнообразие има в тропическите и субтропическите региони от южна Мексико до северна Америка. В топлите климатични условия много от тях са епифити – растат върху други растения, използвайки ги за подкрепа. В умерените зони повечето папрати са наземни и обитават гористи местности. Съществуват и водни видове, които свободно плаващи по повърхността на водоеми. Независимо от средата, папратите се нуждаят от редовни валежи за разпространение на спори.

Съвременни папрати

Съвременните папрати се разделят на две еволюционно различни групи: лептоспорангиати и еуспорангиати. При първите спорангият се формира от една клетка, докато при вторите – от множество клетки. Тези групи се отделят преди около 340 млн. години. Класификацията им остава сложна поради полиплоидия и хибридизация, които често се срещат сред папратите.

Значение за човека

Папратите са популярни в градинарството – се отглеждат в градини и като домашни растения. Те са били доминиращи наземни растителни групи, които са допринесли за образуването на изкопаеми горива – въглища, нефт и природен газ. В някои култури стъблата на папратите се консумират, а в гурме ресторанти се сервират салати от млади листа (например „кръстоцветен“ папрат). Някои видове се използват в традиционната медицина за лечение на язви, ревматизъм и чревни инфекции, въпреки ограничени научни доказателства.