Производителите създават големи количества дървени или коркови мулчове, оцветени с цветни пигменти, обикновено в 55‑галонови съдове. Градинарите често купуват малки количества пигмент, за да освежат избледнял мулч. Производителите твърдят, че мулчовете и пигментите са безопасни за растения и животни, но проучвания от Уошингтонския университет показват, че етикетите често са непълни и в съставите се откриват разтворители или нефтени продукти. Преди да използват боядисан мулч, градинарите трябва да преценят дали визуалният ефект оправдава потенциалните рискове.
Неправилно съхраняваните дървени мулчове, боядисани или естествени, могат да натрупат токсични течности и газове. Безопасният мулч мирише като пресен компост или новоразрязан дървен материал. Ако мирише на киселина или "гнило яйце", той е съмнителен. Токсичният мулч уврежда растенията – жълтеене на листата, дефолиация и в крайна сметка смърт. Оставете мулча на открито няколко дни, за да се проветри и да се стабилизира оцветяването преди употреба.
От началото на 60‑те години на ХХ век търговските производители използват пластмасови мулчове за зеленчуци. Те променят микроклимата около растението, регулирайки температурата и задържането на влага. Под черен мулч температурата на почвата е с 3–5 °F (1,5–2,8 °C) по-висока, докато прозрачен мулч задържа капки вода и затопля почвата с 6–14 °F (3,3–7,8 °C). Бялото увеличава температурата леко. Според списание "Journal of Nematology", червеният и белият мулч увеличават добива на домати, засегнати от нематоди.
Отразяващият пластмасов мулч намалява температурата на почвата и удължава вегетационния период в горещи региони. Сребърен мулч е довел до по-голям добив от картофи в сравнение с други цветове или без мулч, според Университета на Кънектикът. Инфрачервено‑пропускащите мулчове съчетават предимствата на белия и черния, като леко повишават температурата и контролират плевелите.