Какви са високите, тънките зелени бодливи растения, които растат под дървета

Съществуват редица растения – както местни, така и натурализирани, – които се класифицират като плевели, защото растат енергично, размножават се обилно и изместват останалата растителност. Някои от тях виреят на сянка, а част от тези сенколюбиви видове притежават и бодливи стъбла – адаптация, която предпазва растението от животните, които биха го изяли. Бодливите сенколюбиви плевели се срещат в няколко различни семейства растения.

Бодливата смилакс

Семейството на зелените бодливи лиани (Smilax spp.) е голямо – включва над 200 вида, някои от които са бодливи плевели, понасящи добре сянка. В източните части на САЩ катбриерът (Smilax rotundifolia) – тънко, увивно растение – процъфтява в зоните 4 до 9 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Покълвайки от грудка, то развива лъскави сърцевидни листа и здрави шипчета по стъблата. Често може да бъде видяно под дървета, а нерядко се изкачва и нагоре по стволите им. Родственикът му – калифорнийският зелен бодлик (Smilax californica), устойчив в USDA зони 7b до 9b, наподобява източния си роднина със същите твърди шипчета.

Бодливите пасленови

Много представители на рода паслен (Solanum spp.) са бодливи плевели, които могат да растат под дървета. Един от тях е конският копривник (Solanum carolinense), срещан в USDA зони 4 до 10. Растението достига около 90 см височина и има бодливи стъбла и листа. Цветовете му са с по пет венчелистчета в белезникаво-лилав цвят, а плодовете са кръгли и жълти. Всички части на растението са отровни. Еднакво бодлив роднина е западният конски копривник (Solanum dimidiatum), устойчив в USDA зони 5 до 10 и също толкова отровен. При него и листата, и разклонените стъбла са покрити с бодли, а растенията достигат около 90 см височина, с лилави петлепестични цветове и кръгли жълти плодове.

Истинските коприви

Копривите (Urtica spp.) са сянкоустойчиви плевелни растения, покрити с фини власинки, които „жалят“ и предизвикват кожно дразнение при допир. Най-разпространеният вариант е жалящата коприва (Urtica dioica var. procera), устойчива в USDA зони 3 до 10. С тонките си стъбла, високи между 60 см и 1,8 м, тя носи удължени, овални листа. Както листата, така и стъблата са осеяни с четинестите ѝ жалящи власинки. С още повече бодлички европейската жаляща коприва (Urtica dioica var. dioica) – също устойчива в USDA зони 3 до 10 – расте при много от същите условия като своя североамерикански роднина.

Други бодливи видове

Под дърветата могат да се появят и други видове с тръни. Младите фиданки на медения рогач (Gleditsia triacanthos), устойчив в USDA зони 4 до 9, са тънки и носят дълги, заострени тръни. Листата са среднозелени и папратовидни. Те трябва да се премахват навреме, защото бързо се превръщат в бодливи млади дръвчета. Младата черна дива малина (Rubus occidentalis), устойчива в USDA зони 3 до 8, също образува тънки бодливи стъбла с листа, подредени по три на група. Понеже птиците играят важна роля в разпространението на семената, дивите малини често поникват именно под дървета.