Инвазивните растения с тръни в Уисконсин и как да се справим с тях

Щатът Уисконсин подхожда изключително сериозно към проблема с инвазивните растения. Инвазивни се наричат видовете, които се разпространяват бурно извън естествената си среда. Тези растения не са непременно грозни на вид, но когато бъдат оставени без контрол, оказват неблагоприятно влияние върху ландшафта. Според Midwest Invasive Plant Network те могат да запушват важни водни пътища, да отнемат хранителни вещества и слънчева светлина от по-слабо конкурентоспособните местни видове и дори да променят състава на почвата.

Особена заплаха представляват инвазивните растения с тръни – те могат да наранят домашните животни и да направят пешеходните и развлекателните пътеки неизползваеми. Ето най-разпространените трънливи инвазивни видове в Уисконсин:

Винена ягода (Wineberry)

По външен вид винената ягода наподобява червената малина и дава ядливи червени плодове, които узряват през лятото. Листата на този многогодишен храст са зелени отгоре и бели отдолу – това се дължи на фини, бели, космиобразни израстъци. Растението образува дълги, извити леторасти, покрити с малки шипчета и тръни. Пурпурночервените власинки, както и по-дребните бодли, покриват и дръжките на листата и основата на цветовете.

Този храст произхожда от Азия и се разпространява основно чрез дивите животни, посочват от Департамента по природни ресурси на Уисконсин. Винената ягода вирее най-добре на пълно слънце и в влажна почва. За да я контролирате, отрежете леторастите до самата земя и нанесете хербицид.

Японски барбарис (Berberis thunbergii)

Барбарисът, родом за Съединените щати, не расте в Уисконсин. Вместо него там се е установил японският барбарис, внесен от Япония за декоративни цели. Той е избягал в дивата природа, защото птиците и други животни изяждат яркочервените му плодове, узряващи през есента, обясняват от Департамента по горско стопанство на Уисконсин.

Този компактен храст обикновено достига само около 90 см височина, но е плътно покрит с бодли, затова изисква внимателно боравене. През пролетта по извиващите се стебла цъфтят дребни жълти цветове, а през есента листата придобиват наситено кървавочервено оцветяване. Видът се размножава чрез семена и чрез плитки подземни корени. Най-лесният начин за премахването му е да бъде изкопан и изваден в началото на пролетта.

Многоцветна роза (Rosa multiflora)

Многоцветната роза някога е била масово засаждана за предотвратяване на почвената ерозия, но днес агресивно завладява пасищата на южна Уисконсин и вече се счита за инвазивен вид. Подобно на останалите представители на семейство Розови, леторастите ѝ са осеяни с остри тръни.

Храстът може да достигне до 4,5 метра височина и широчина, но обикновено се задържа около 1,2 метра. Цъфти в късната пролет с малки бели цветове, обикновено около 4 см в диаметър. Растението е трудно за контрол поради гъстия си характер на растеж, остри тръни и изключително агресивното си размножаване – всяко растение може да произведе до 500 000 семена годишно, сочат данни на Департамента по природни ресурси на Уисконсин. Най-ефективният метод за справяне е отново подрязване на леторастите до земята и последващо третиране с хербицид.