Има ли разлика между Agrimonia pilosa и Agrimonia eupatoria?

Ако обичате да отглеждате билки и ви привличат необичайните растения, не пропускайте репейницата (Agrimonia spp.) – атрактивно градинско растение с дълга история на лечебна употреба. Съществуват два основни вида: обикновената репейница (Agrimonia eupatoria) и космата репейница (Agrimonia pilosa). Двете растения имат много общи черти, но се различават по няколко важни белега.

Космата и гладката

И двата вида растат като тревисти многогодишни растения, които обикновено достигат около 60 см височина, макар че в естествения си ареал в Северна Азия и Източна Европа могат да станат по-високи. Растенията имат предимно изправен растеж с малко разклонения, а характерните им листа се състоят от до 13 листчета, между които поникват и по-дребни допълнителни листчета. И двата вида притежават фини власинки по повърхността на листата, но именно космата репейница (Agrimonia pilosa) носи името си от особено окосмените, кадифено мъхести листа.

Време на цъфтеж и климат

При двата вида цветчетата са ярко жълти, с по пет венчелистчета, разположени по високи стъбла или класовидни съцветия. Цветовете излъчват пикантен аромат, а след тях се образуват дребни плодчета с четинки или закачливи бодлички. Макар цветовете да изглеждат почти еднакво при двете растения, гладката форма цъфти от юни до август – малко по-рано от космата, която разцъфтява през август и септември. И двете растения понасят слана, но гладкият вид е малко по-издръжлив: подходящ е за USDA зони 6–10, докато космата репейница расте в USDA зони 7–10.

Предпочитания към слънце и почва

Гладката и космата репейница са издръжливи и непретенциозни растения. В райони с прохладни лета предпочитат слънчево място, но се развиват отлично и на полусянка в по-топлите части на ареала си, където лятното слънце е силно и горещо. Те растат във всякаква градинска почва, но за най-добър резултат е необходима добра дренажност. Ако почвата ви е глинеста и задържа вода, добавянето на едър пясък при засаждането значително подобрява дренажа. И двата вида са естествено устойчиви на суша и растат добре на сухи места в родните си местообитания, но при отглеждане в саксии се нуждаят от постоянна влага. Обилното поливане в края на есента, преди растенията да навлязат в зимен покой, също помага да останат здрави до появата на новия растеж през пролетта.

Торене и размножаване

И двата вида са адаптирани към бедни на хранителни вещества почви и при отглеждане не изискват редовно торене, макар че можете да стимулирате цъфтежа с месечно подхранване през вегетационния период. Използвайте балансиран тор, например формула 10-10-10, разреден в количество 1/4 чаена лъжичка на галон (около 4 литра). Растенията се самозасяват лесно, ако оставите плодовете да узреят и изсъхнат върху тях, или можете да ги размножите чрез разделяне на вече установено растение рано напролет, точно когато започне новият растеж.