Отглежда ли се мащерка в Минесота? Зони на USDA, сортове и зимна защита

Градинарството в Минесота не е за страхливите – особено ако сърцето ви клони към топлолюбивите средиземноморски билки. Мащерката (Thymus spp.) е класическа подправка и декоративна билка, известна с толерантността си към изпичани от слънцето, песъчливи и каменисти почви. Колко успешно мащерката ще оцелее след типично суровата минесотска зима зависи до голяма степен от вида, който отглеждате, както и от начина, по който я подготвите за по-студените месеци.

Климатични зони на USDA в Минесота

Според Министерството на земеделието на САЩ (USDA) северните и северноцентралните части на Минесота са значително по-хладни от останалата част на щата и попадат в зони 3a и 3b. Средната ивица, която се простира и към северозападните райони, е класифицирана като зона 4a. Южната част на щата, както и районът край езерото Горно, е зона 4b. След скорошно обновяване на картата на USDA малък участък в южноцентралната част на щата вече е включен в зона 5a.

Издръжливост на мащерката

Как ще се почувства мащерката във вашата градина зависи донякъде от конкретния вид. Обстоятелството допълнително се усложнява от факта, че градинарските източници не винаги са единодушни относно издръжливостта на тази полухрастовидна билка. Университетската програма на Минесота определя обикновената мащерка (Thymus vulgaris) като устойчива до зона 4, докато Мисуринската ботаническа градина я счита за устойчива само до зона 5. Ако досега сте имали успех с други многогодишни средиземноморски билки, вероятността обикновената мащерка да оцелее във вашата градина е голяма. При съмнение обаче изберете по-издръжлив сорт или вземете мерки за защита на растението.

Най-подходящи сортове

Няколко сорта мащерка се оценяват като надеждно устойчиви поне до USDA зона 4. За да добавите цитрусова свежест към градинските си пътеки, засадете лимоновата мащерка (Thymus citriodorus) с розовите ѝ цветове и листа, които миришат и вкусват на лимон. Дивата мащерка (Thymus serpyllum) расте значително по-ниско от обикновената – този почвенозакриващ вид образува плътни ниски килими и цъфти със светло лилави цветове от края на пролетта до средата на лятото. Както подсказва името ѝ, листата на кимионната мащерка (Thymus herba-barona) носят аромата и вкуса на кимиона. Размерът ѝ наподобява този на дивата мащерка, а в средата на лятото тя се окичва със светло розови цветове. Сребърната мащерка (Thymus argenteus) е изправен вид с пъстри сребристо-бели и зелени листа и розови цветове. Хвойновата мащерка (Thymus leucotrichus) е пълзящ сорт с игловидни листа и аромат, напомнящ борова гора.

Зимна защита

Независимо в коя част на Минесота живеете, добрата подготовка на мащерката за суровата зима ще увеличи шансовете ѝ за оцеляване. Подрежете билката в края на лятото, за да има време да се възстанови преди първите слани. В началото на есента ѝ осигурете едно продължително и обилно поливане, което да предпази тъканите от резките застудявания. Насипването на допълнителен мулч на около 30 см около основата на растението – без да докосва самата билка – ще защити кореновата система от студ и слана. Добавете този слой обаче чак след като почвата замръзне, тъй като дебел мулч през ранната есен би попречил на корените да усетят последното топло от слънцето. По същия начин в началото на пролетта отгребете дебелия мулч, така че почвата около растението да се затопли по-бързо.

Алтернативни решения

Ако средиземноморските ви билки стават жертва на студа, независимо какви мерки предприемате, отглеждайте ги като терасни растения. Това вероятно е най-безопасният вариант за градинарите в USDA зона 3. И пълзящите, и изправените видове мащерка изглеждат добре както сами, така и в комбинация с други растения в контейнери. През топлите месеци ги дръжте на слънчево място, а когато времето захладнее, ги приберете на закрито. Ако предпочитате да не отглеждате мащерка в саксии, оформете пръстен от камъни или тухли около всяко растение – натрупаната в тях топлина осигурява ценна допълнителна защита.