Дивата гроздова лоза: плевел или желано растение?

Дивите гроздови лези растат изключително лесно край потоци и пътища, до водоеми и под горския полог. Сред най-разпространените видове са мускадин (Vitis rotundifolia), лисича лоза (V. labrusca), лятна лоза (V. aestivalis) и брегова лоза (V. riparia). Всички те представляват важен източник на храна за множество птици и дребни животни като лисици, опосуми и еноти. Докато някои градинари посрещат с радост дивата лоза, когато тя се появи неочаквано в градината им, други я считат за инвазивен плевел и се стремят да я премахнат, преди да се разпространи допълнително.

Какво представлява плевелът?

Повечето критерии за определяне дали едно растение е плевел включват известна доза субективност. Според Колежа по селскостопански науки на Пенсилванския щатски университет плевелът е „растение на неподходящо място, което не е засято съзнателно и чиито нежелани качества надвишават добрите му страни“. Брад Бергефурд, консултант-агроном към Университета на Охайо, определя плевела като „растение, което не се цени там, където расте, и обикновено се характеризира с бурен растеж“.

Бързият растеж се приема за недостатък, когато растението в процеса уврежда по-ценните за градинаря видове. Ако обаче растението е желано, бързото му развитие може да се възприеме като предимство. Именно затова субективната оценка играе ключова роля при решението дали дивата лоза да бъде класифицирана като плевел.

Навици на растеж

Дивата лоза е многогодишна увивна лиана с дървесни стъбла, които могат да достигнат дължина от около 15 метра. Семетата се разпространяват основно от птици, които са се хранили с плодовете, и могат да останат в покой няколко години, преди да покълнат. Благодарение на своите възвивки лозата се разпростира по огради и храсти или се изкачва чак до върховете на дърветата. При липса на поддържащи растения тя без проблем се разполага по земята.

Растежът ѝ е толкова интензивен, че дивите лози могат да повредят или дори да унищожат растенията, които ги поддържат — като ги притискат със собственото си тегло, лишават ги от светлина или ги изтощават, конкурирайки се за хранителни вещества.

Как да разпознаем дивата лоза?

Старите дървесни стъбла са покрити с груба, люспеста кора, докато младите издънки са в нюанси на зелено или червено. Листата имат сърцевидна форма и достигат до 23 см на дължина. Разположени са последователно по стъблото и имат ясно изразени назъбени ръбове. Отсрещу всяко листо се намира разклонена възвивка.

Ароматните цветове се появяват от май до юли и са бели или жълти със зеленчав оттенък. От тях се образуват гроздове с тъмносини плодове, чийто диаметър варира от около 3 мм до 2,5 см. Узряването става между юли и октомври. Дивата лоза често се бърка с девическото грозде, диката краставица, отровния бръшлян и кудзу, затова внимателната идентификация е важна преди предприемане на действия.

Методи за контрол

Когато дивата лоза заеме място или се развие по начин, който ѝ спечелва статута на „инвазивен плевел“, тя може да бъде овладяна с помощта на хербициди. Важно е да се знае, че продуктите, ефективни срещу дивата лоза, унищожават и други растения в близост, поради което трябва да се прилагат с изключително внимание.

За лози, растящи в гориста местност, един прост и ефективен метод е прерязването на основното стъбло на около 30–60 см над земята. Тъй като новите издънки се нуждаят от слънчева светлина, за да се развиват, те ще загинат в сянката на горския полог. Имайте предвид обаче, че този подход не дава резултат, ако младите издънки имат достъп до пряка слънчева светлина.