Алиумите (Allium) са голямо семейство растения, което включва лука и чесъна. С над 500 вида те варират по размер от няколко сантиметра до над метър височина. Тези растения са податливи на определени болести и вредители, които могат да повлияят на развитието им. Пожълтяването на листата е често явление при алиумите, но понякога то може да сигнализира за проблем, който при пренебрегване може да доведе дори до гибелта на растенията.
Макар че много сортове алиуми се отглеждат като многогодишни растения, стандартната практика на прибиране обикновено ограничава повторния им растеж. Близо до края на вегетационния период – обикновено през септември и октомври – растенията започват да навлизат във фаза на покой. Подобно на другите луковични растения, листата спират да растат и постепенно пожълтяват.
Това е сигналът, че е време да се подготвите за реколтата, като отрежете листата. След това изчакайте две до три седмици, преди да изкопаете ядливите луковици на лука или чесъна. Този вид пожълтяване е напълно нормален и не е признак на болест.
Недостатъчното количество хранителни вещества в почвата е една от най-честите причини за пожълтяване на листата при алиумите. Тези растения имат високи нужди от азот, а едри екземпляри бързо изчерпват наличните резерви. Типичният симптом на азотен глад е пожълтяването, което започва от върха на листата. Ако не се предприемат действия, промяната на цвета се разпространява по цялата дължина на листата и води до увяхване на цялото растение.
За да гарантирате достатъчно ниво на този елемент, внесете азотен тор в почвата още преди засаждането, а след това подхранвайте на всеки две до три седмици през вегетационния период.
Жълти листа, които изглеждат и на допир са сухи, често указват за недостиг на вода в почвата – особено по време на критичния етап на развитие, който обикновено настъпва между средата на май и началото на юли. Алиумите се нуждаят от равномерна почвена влажност. Кореновата им система е много плитка и силно чувствителна към суша.
Поддържането на почвата леко влажна около развиващите се луковици намалява риска от обезводняване. Полезен помощник е слой мулч, който задържа влагата и значително ограничава пожълтяването на листата.
Ларвите на луковата муха пробиват подземните стъбла на алиумовите растения, вследствие на което листата пожълтяват и увяхват. Малките ларви се хранят с луковиците и с времето напълно унищожават растенията. Премахвайте засегнатите екземпляри веднага щом ги забележите, за да предотвратите масово разпространение.
Препоръчително е да редувате културите и да не отглеждате лук и чесън в една и съща почва всяка година. Засаждането на нови алиуми на място, където наскоро са растяли лук или чесън, излага младите растения на изтощена почва и на възможни колонии от лукови мухи.