Факти за игликата: видове, особености и отглеждане

Игликата (Primula spp.) е многогодишно растение, част от обширен род, включващ повече от 400 вида. Растенията се отличават с базална розетка от текстурирани листа, наподобяващи маруля. Цветовете изникват на голи, безлистни стъбла и варират по цвят – от бяло през жълто, розово, червено и лилаво до синьо-виолетово. Обикновените иглики имат пет закръглени венчелистчета, сраснали в основата си в тръбичка.

Канделяброви типове

Тези иглики растат на сравнително високи стъбла, които понякога достигат до 60 см. Цветовете са подредени в съцветия-мутовки. Към канделябровите типове спада игликата на Бюле (Primula x bulleesiana) – хибриден сорт, устойчив в USDA зони 4 до 7. Тя цъфти в началото на лятото и образува мутовки от дребни цветчета, които се разгръщат на етажи, един над друг, по стъблата. Японската иглика (Primula japonica), устойчива в зони 4 до 8, достига около 45 см височина и при основния вид носи червени цветни съцветия. Селекционерите са създали сортове в богата гама от цветове.

Полиантусови иглики

Най-разпознаваеми вероятно са полиантусовите иглики (Primula polyanthus type) – хибриди, устойчиви в USDA зони 7 до 9. Растенията са ниски – от 15 до 23 см – и носят яркo оцветени прости цветове, често с контрастно жълто центърче. Полиантусите могат да се засаждат в градината през пролетта и да презимуват в рамките на своите зони на устойчивост, или да се отглеждат като едногодишни растения в по-хладни райони. Отглеждат се масово в оранжерии и се предлагат от разсадници и градински центрове като достъпни зимни контейнерни растения.

Изложбени сортове (аурикула)

Сред най-необичайните иглики са изложбените аурикули, чиито центрове са покрити със слой белезникаво брашнесто вещество, наречено „фарина“. Тези растения обикновено се отглеждат в оранжерии и се излагат в защитени експозиции или специални открити „театри“, защото дъждът уврежда фината фарина. Ръбовете на венчелистчетата могат да бъдат в нюанси на сивото, граховозеленото или черното, а понякога драматичен черен пръстен обгражда покрития с фарина център. Сортът „Chloe“ (Primula ‘Chloe’), устойчив в USDA зони 5 до 8, е класически пример – с белоснежен център и черни венчелистчета, окантени в бледозелено.

Отглеждане и грижи

Въпреки че изложбените иглики обикновено се отглеждат в оранжерии, повечето видове могат успешно да виреят навън на полусенка. Игликите обожават влагата, а някои от тях, като канделябровия сорт ‘North Hill Strain’ (Primula bulleesiana ‘North Hill Strain’), се чувстват отлично по бреговете на потоци или край езерца. Почвата трябва да бъде богата, много добре дренирана и с леко кисела реакция по pH скалата. За алпийските разновидности е препоръчително да добавите груб пясък или чакъл към почвената смес. Струва си да се знае, че някои иглики, особено полиантусите, са сравнително краткотрайни и след няколко сезона е добре да бъдат подменени.