Растенията се размножават по два основни начина – чрез спори или чрез семена. Папратите и мъховете се възпроизвеждат със спори, докато цъфтящите и плодоносещите растения – със семена. Семенните растения от своя страна се разделят на две основни групи: голосеменни (gymnosperms) и покритосеменни (angiosperms).
Вкаменелостите показват, че семенните растения са съществували още преди около 350 милиона години, през девонския период. Откритите останки свидетелстват, че по това време семенните растения и папратовидните видове са растели едновременно, като постепенно семенните растения се оказали по-успешни в адаптацията към сушата.
Голосеменните растения носят своите семена „големи“ – тоест открити, без защитна обвивка от плодник. Типични представители са гинко билоба, боровете и други иглолистни дървета. Повечето от тях са вечнозелени и образуват шишарки, в които узряват семената.
Цветята и всички други растения, които дават плодове, принадлежат към покритосеменните. Техните семена притежават три важни съставки: защитна външна обвивка, зародиш и запас от хранителни вещества, необходими за първоначалното развитие на новото растение. Класически примери са царевицата, розите и ябълковите дървета.
Покритосеменните растения обикновено се опрашват от насекоми и животни, като пчели, пеперуди и птици. Някои видове са способни на самоопрашване. Голосеменните растения, от друга страна, разчитат предимно на вятъра, който пренася техния лек прашец.
При голосеменните прашецът има криловидна форма, която му позволява да бъде отнесен от вятъра до женските растения, където настъпва оплождане. При покритосеменните процесът е по-сложен: прашецът се образува в тичинките, а след това се отлага върху близалцето – частта на плодника, където се формират семената.
Семенните растения се нуждаят от влага, за да растат, но не и за самото си размножаване, тъй като техният прашец е сух и не зависи от водната среда. Това ги отличава от папратите и мъховете, при които водата остава абсолютно необходима за преноса на размножителните клетки.