Употреба на горчив лимон

Rutaceae Poncirus trifoliata

• Този вид се познава под различни имена – трилистен портокал, японски горчив лимон или китайски цитрон. Плода му са малки 5‑см. цитрусови плодчета, узряващи през септември‑октомври. В традиционната азиатска медицина плодовете се използват за облекчаване на алергични възпаления. В Корея изсушеният горчив лимон служи като средство за подобряване на храносмилането и намаляване на температурата, а в Китай се използват плода, тръните, семената и кората за облекчаване на зъбобол, ревматизъм и настинка.

Юзу (Citrus junos)

• Юзу, известен още като японски цитрон, дава кисел, жълт плод. Готвачите ценят всяка чаена лъжичка сок, защото запазва аромата и горчиво‑сладкия вкус дори при високи температури. Сокът е основна съставка в соса понзу – японски цитрусов сос за потапяне на леко сготвена риба и месо. Кората съдържа ароматно масло, използвано в парфюми, сапуни и лосиони. Сокът и кората се добавят и в японски напитки и коктейли. Дървото е рядко в САЩ, но може да преживее температури до –12 °C.

Интердона́то

• Интердона́то е хибрид между лимон и цитрон, отглеждан в Италия от 1875 г. Той представлява около 5 % от италианското лимоново производство. Плодовете са гладкокожи и съдържат голямо количество горчив сок, който се прибира през есента и зимата. Италианците използват сока за готвене и за приготвяне на традиционни алкохолни напитки, като лимончело.

Лисабонски лимон

• Лисабонският лимон е доминиращ в комерсиалните лимонови масиви в Калифорния. Бързорастящото дърво дава няколко реколти годишно, задоволявайки търсенето в Съединените щати през лятото и есента. В домашна градина едно дърво може да произведе повече плодове, отколкото едно семейство успява да използва. Сокът и настърганата кора се използват в сладки и солени ястия, както и за ароматизиране на напитки.