Негативните въздействия от отглеждането на царевица

Нищо не се сравнява със вкуса на прясно изпечен кочан царевица на летен пикник – запечен до съвършенство, полян с разтопено масло и поръсен с подправки. За съжаление, отглеждането на тази култура оказва сериозен натиск върху околната среда.

Торени

• Царевицата е „голям хранител“, нуждаещ се от големи количества азот и фосфор. Фермерите нанасят тор многократно през вегетационния период, което увеличава риска от изтичане на излишъка в реките и подземните води. Тези вещества предизвикват цъфтеж на водни растения и алги, които изчерпват кислорода и умират рибите и другата водна фауна.

Хербициди и инсектициди

• Атрацинът е един от най‑използваните хербициди в царевичната продукция и често замърсява подпочвените води. Той е свързан с развитие на рак при плъхове и се смята за потенциален канцероген за хората. Хлорпирифосът – широко разпространен инсектицид – е невротоксин, опасен особено за деца. Според данни на USDA, през 2000 г. в САЩ са използвани почти 70 т. хербициди и над 4 т. инсектициди за производство на царевица.

Напояване

• Разширяването на царевичното земеделие в сухи региони води до изключително натоварване на местните водоизточници. За да се осигури достатъчна влага, фермерите прибягват към интензивно напояване, което изчерпва подземните водоносни слоеве и намалява водните ресурси за общностите, живеещи в тези области.

Алтернативи и устойчиви практики

• • Засаждане на бобови култури след прибиране на царевицата – те фиксират азот от атмосферата и обогатяват почвата.
  • Използване на компост и други органични материали като естествени, нетоксични торове.
  • Покриване на почвата с мулч, което задържа влага и намалява нуждата от напояване.
  • Ротация на културите, точен срок на засяване и избор на устойчиви, резистентни сортове царевица, които изискват по‑малко химически инсектициди.