Бостънската лоза (Parthenocissus tricuspidata) е цветно, бързорастящо и непретенциозно увивно растение. Ако търсите растение, което да обвие страната на стена с декоративна мазилка, бостънската лоза би се справила, но може да не е най-добрият избор. Лозите ѝ се закрепят здраво, без да пробиват повърхността и да пропускат влага отвън, но създават други проблеми. Освен това поддръжката ѝ може да изисква известни усилия.
Родом от Далечния изток, бостънската лоза е зимноустойчива в USDA зони 4 до 8. Цъфти през пролетта и дава синьо-черни плодове през есента, когато зелените ѝ листа придобиват яркочервени и лилави оттенъци, преди да опаднат. Расте много бързо – лесно се закрепя към различни повърхности и може да добави около 3 метра височина само за един вегетационен сезон. В крайна сметка достига височина от приблизително 15 метра при разпереност между 1,5 и 3 метра. При подходящи условия може да се окаже инвазивна, макар и далеч не толкова, колкото английският бръшлян (Hedera helix), който е устойчив в USDA зони 5 до 9.
Благодарение на малките си лепкави коренчета бостънската лоза не се нуждае от друга опора освен вертикална повърхност. Стена с мазилка осигурява напълно достатъчна опора. Обратно – не можете да предотвратите растежа ѝ върху такава стена просто като не ѝ осигурите пергола или друга по-структурирана подпора; ако я отглеждате наблизо и не искате да се катери по мазилката ви, трябва да я подрязвате енергично и редовно.
Понякога искаме да използваме лоза, за да прикрием неприглядна част от къщата или градината. Ако мазилката на стените ви е повредена и искате да ги покриете с декоративно растение, бостънската лоза не е най-добрият вариант. Тъй като се прилепва плътно към стената, тя следва всеки контур и подчертава неравностите. Освен това е широколистна, което означава, че през част от годината губи листата си и остава да покрива само със стъблата си. Вместо това опитайте например персийския бръшлян (Hedera colchica) – груб на текстура, крупнолистен и вечнозелен вид, зимноустойчив в USDA зони 5 до 9. Той осигурява камуфлаж целогодишно.
Бостънската лоза има навика да се усуква. Може да се обвива около опори, но основният начин, по който се прикрепя към стени и други повърхности, особено вертикалните, са присмукателите ѝ. Тези малки лепкави възглавнички отделят вещество, подобно на лепило, с което закрепват растението към стената. Присмукателите се отстраняват трудно и могат да повредят повърхности като мазилката. Ако в бъдеще искате стената отново да остане чиста, не позволявайте на бостънската лоза да се прикрепи към нея.
Бостънската лоза е красиво и ефектно растение, което бързо озеленява вертикални повърхности, но върху мазилка трябва да се засажда съзнателно. Помислете предварително дали ще желаете да премахнете растението някой ден, защото присмукателите му могат да оставят упорити следи и щети по стената. За постоянното покриване на повредени стени много по-подходящ избор е вечнозеленият персийски бръшлян.