В зависимост от климата, в който са засадени божурите, се прилага различен режим на поливане. В по‑хладните райони не е необходимо ежедневно поливане – достатъчно е леко намокряне на почвата, за да се запази влажна. Прекалено мокра почва предизвиква гъбични заболявания. В по‑топлите региони или при постоянно слънце е нужен обилен, дълбок полив, особено през сухото лятно време.
Божурите се подхранват в началото на пролетта и отново след цъфтежа през лятото. Торовете се внасят в почвата близо до корените, без да се допират директно до тях, за да се избегне увреждане. Препоръчва се лек тор с формула 10‑20‑20 (с ниско съдържание азот), който не задушава цъфтежа. Също така, пръскане на дървени пепел в началото на пролетта осигурява допълнителни хранителни вещества.
Божурите обичат слънце, но прекаленото излагане ги изсушава. При признаци на увяхване или мъртви участъци се отрязват засегнатите части и се полива, ако почвата е суха. Преди това е важно да се провери дали няма гъбично заболяване. През есента се премахва изсъхналата листна маса, за да се поддържа растението здраво.
Божурите са податливи на различни гъбични инфекции – блато, бяла плесен, ботриитис (сивка). При пожълтяване и потъмняване на стъблата и бутона се предполага ботриитис. Засегнатите части се отрязват, а почвата се подобрява за добро оттичане, за да се предотврати разпространението. При инфекция с Phytophthora (фитофтора) пораженията са черни и твърди, започват от корените и почти винаги изискват премахване на растението заедно с околната почва, за да се предпазят други божури.