Делфиниум – описание, отглеждане и опасности

Физическо описание

Делфиниумите са високоросли, изправени многогодишни растения, достигащи 1–2 м (4–6 фута) в естествената си среда. Цветовете се появяват в гъсти клатета и варират от синьо, лилаво, розово и бяло до рядко жълто, като синьото е най-често срещаното. В градинарството се развъждат сортове с височина от 30 см до 180 см; примерни къси сортове са “Snow White”, “Connecticut Yankee” и “Laurin”, а високите – “Black Knight”, “King Arthur” и “Blue Bird”. Стъблото е с разредени листа, а листата са съставени от 3–5 листенца.

Отглеждане

За успешно отглеждане делфиниумите се нуждаят от пълен слънчев до полусенчлив режим и добре дренирана, леко кисела до неутрална почва (pH 5.5‑7). Препоръчва се мулчиране и редовно поливане, като се избягва задържане на вода, което води до гниене на корените. Те са подходящи за USDA зони 3‑7. Като многогодишни, делфиниумите умират през зимата и се появяват отново пролетта. Поради изправения им растеж е необходимо подпиране с колчета или подпори, особено при по-високите сортове.

Отровност

Всички части на делфиниума са токсични. Основните отрови са алкалоидите делфинин и аџакин. При поглъщане могат да се появят парене на устните, силна повръщане, мускулни спазми и бавен пулс; в тежки случаи – сърдечна аритмия и смърт, ако не се получи незабавна медицинска помощ. Децата и домашните любимци трябва да бъдат предпазени от контакта с растението.

Болести

Делфиниумите са податливи на гниене на стъблото, прахообразен плесен и коренова гниел. Симптомите включват пожълтяване и увисване на листата. За борба с гниенето се осигурява по-добра дренажност и избягва преливане на вода. При появата на бял прах – типичен признак за прахообразен плесен – засегнатите листа се отрязват и се намалява влажността около растението, особено в затворени помещения.