Синята лупина (Lupinus angustifolius) е красиво цвете от семейството на граховите, което естествено се среща в източните части на САЩ – в полета, открити гори, дъбови савани и пясъчни дюни. Растението достига до 60 см височина и носи ярко сини, понякога лилави, цветове.
Името на рода Lupinus произхожда от латинското „lupus“ – вълк. Първоначално се смяташе, че растението „изяжда“ хранителните вещества от почвата, но всъщност фиксира азот чрез симбиотични бактерии в кореновите възли. Поради това фермерите го използват като покривна култура за обогатяване на почвата.
Листата на синята лупина са единствената храна за гъсениците на застрашената карнер синя пеперуда (Plebejus melissa). Гъсениците се излюпват от яйца, положени предходната година върху растенията, и след пролетното им излюпване се превръщат в краткотрайни пеперуди, които отлагат нови яйца върху лупината за следващото поколение. За да се възстанови популацията, природозащитниците възстановяват местообитанията на синята лупина.
Семената на лупината изскачат от стручките с експлозивна сила. При сушене стручките се навиват и натрупват напрежение, което ги избутва, като издава дори звук в полето. В едно 5 см дълго стручко се развиват до 20 семена, които се разпръскват на няколко метра.
Според местни разкази, моряци по Флорида са използвали синята лупина като ориентир – видели са пясъчни дюни, покрити с нейните цветове, и са ги нарекли „Синя планина“. Ниската азотна фиксация позволява на растението да расте в бедни, пясъчни почви.