Традиционното планиране на земеползване е ограничено от административните граници, но земята и водата преминават тези линии. Ландшафтното планиране се основава на екологични принципи и определя граници според ландшафт или водораздел.
Земята, водата, дивата природа и хората са засегнати от промените в пейзажа. Планирането на ниво ландшафт позволява изследване на сложните връзки в системата и как те реагират на промени. Проблеми като застрашени видове, управление на горивото за горски пожари, рекреация, местообитания, качество на водата и здраве на екосистемата могат да се оценяват едновременно.
Планирането на ниво ландшафт се използва за управление на големи територии. Целта е да се запазят елементите, от съществено значение за екологичната цялост, и да се насочи развитието далеч от чувствителни зони.
Изследванията на ниво ландшафт осигуряват по-добро разбиране на въздействието на промените върху екосистемата, което подпомага вземането на решения, отговарящи на множество нужди за здравословна среда. Традиционното планиране се фокусира върху отделни проекти и не отчита натрупващите се ефекти върху екосистемата.