Карл Стайнц, професор по ландшафтна архитектура и планиране в Харвард, създава систематичен подход за ландшафтно планиране, базиран на поредица от въпроси, които водят процеса от описание до окончателно решение за използване на земята.
Въпросите на Стайнц дефинират как се анализира проблемът и как се формират решенията. Процесът се състои от шест нива: описание на територията, процес (как работи ландшафтът), оценка (дали работи добре), предложена промяна, въздействие от промяната и окончателно решение – дали да се промени. Всеки етап се формулира като конкретен въпрос.
Методът на Стайнц обръща традиционната последователност – започва от решението и завършва с описанието. По време на проекта рамката се преминава поне три пъти, за да се стигне до окончателен извод. При по-сложни инициативи се добавят оценки на времето и мащаба, а всяка предложена промяна се проверява чрез същата рамка.
В практиката последователността не винаги е строгa, но всеки проект преминава през всички нива, преди да се стигне до положително „да“. Стайнц разглежда и решението „не изграждай“ като положително „да“, което означава, че отказът също е валидно решение. Проекти от различни мащаби (общност, улица, къща) се оценяват по същия начин.