Традиционните кри пейзажи – връзка с природата

Началото

• Корените на кри народът се намират в тундрата и субарктичните бореални гори на северния Квебек – студен, суров пейзаж. Според изследванията на Университета Конкордия в Монреал, стойността на тази земя не се измерваше с нейното пригодност за живеене, а с ресурсите, които предлагаше. Кри бяха ловци и траперии, живеели в хармония с природата, но също така номадски – местата, животинските видове и сезонните ограничения определяха оцеляването им. Когато ресурсите намаляваха, те се придвижваха, оставяйки след себе си почти незабележими следи.

Нов пейзаж

• С течение на времето кри се насочиха към южните гори и влажните зони източно от Джеймс Бей. Там откриха нови възможности и започнаха да разбират концепцията за екосистема, макар да нямат точен термин за нея. В блата се появиха див ориз, кореноплода, риби, мигриращи гъски и други водни птици – основни хранителни източници. Според изследвания на Университета Конкордия и Университета в Аризона, кри изрязваха дървета и храсти по крайбрежните гори, за да улеснят лова и да създадат пространство за диви плодове. Строиха дифи и прегради, за да разширят местообитанията на птиците и да уловят риба.

През прериите

• През 1600‑те години, с пристигането на европейците в Джеймс Бей, традиционният кри пейзаж отново се трансформира. Кри приели промяната с характерната си издръжливост. Много от тях се включиха в ластичната индустрия, търгувайки с европейци за стоки, недостъпни досега. Други, привикнали към блата, се преместиха към влажните зони на Хъдсън Бей. Част от групата, недоволна от чуждестранното навлизане, мигрира през Квебек, премина през прериите на южна Канада към Алберта и дори Монтана, където се оформиха като Плейнс кри.

Концепцията на кри за пейзажа

• В откритите прерийни територии кри придобиха коне и започнаха да ловят бизони. Диетата им се стесни, но месото от бизоните беше богато на хранителни вещества, а кожата – ценен материал. Нищо от бизона не се губеше: кожите служеха за покриване на уигвамите, а корените от прерийни репички заменяха ориза. Съвременната ни представа за „ландшафт“ е предимно естетическа; кри обаче го виждат като „градина“, в която растенията, животните, земните форми и „Великия Дух“ са взаимосвързани в един цялостен, почти екологичен, модел.