Добрата почва, способна да задържа влага, е ключова за ландшафт, който издържа на ограничени водни ресурси. Препоръчително е почвата да бъде тествана и обогатена според резултатите. Добавете органичен материал – компост, тор – за да увеличите способността й да задържа вода.
Създайте план, който съчетава видове растения с подобни водни нужди, наличните водни ресурси, терен и съществуващи структури. Например, в зоните близо до водосточните тръби и с по-малко слънце може да се засадят растения с високи водни изисквания, докато сухите, изложени на слънце места са подходящи за засухоустойчиви видове.
Ефективното събиране и насочване на дъждовна вода намалява нуждата от поливане. Барелите за дъждовна вода, френските дренажи, дъждовните градини или естественото преливане към ниски места могат да осигурят вода за растения, нуждаещи се от повече влага.
Избирайте видове, адаптирани към местния климат. Местните градини и ботанически центрове често предлагат списъци с водоспестяващи растения. Независимо от избора, растенията се нуждаят от достатъчно поливане през първата година, за да се установят. При тревните площи избирайте видове, известни с по-ниска водна консумация.
Оптималното време за поливане е рано сутрин или късно вечер, когато загубата от изпаряване е минимална. Дрип системите или ръчно поливане са по-ефикасни от спринклерите.
Нанасянето на мулч намалява изпаряването, поддържа почвата прохладна и потиска плевелите. Органичните мулчове – дървени стърготини, слама, тревни резници – се прилагат на слой от 10‑12 см около дървета и храсти. Неорганичните, като камъни или чакъл, се използват на слой от около 5 см.
Редовното отхвърляне на плевели, правилно подрязване и периодично добавяне на органичен материал поддържат ниски водни нужди на ландшафта.