Най-чести дървета за озеленяване в североизток на САЩ

Североизточните щати на САЩ предлагат разнообразие от горски екосистеми – от високи борови гори до планински листни гори и крайбрежни дребни дървета. За местните градини се предпочитат предимно местни видове, които издържат на студените зими и скалистите почви на планините Уайт, Грийн и Адирондак.

Кленове

Кленовете са величествени листни дървета, предпочитани за сенчести и улични засаждания в Североизтока. Норвежкият клен (Acer platanoides) е едно от най‑разпространените, с разтеглена крона, подходяща за охлаждане на двора. Червеният клен (Acer rubrum) достига около 18 м, осигурява сянка през лятото и ярко червени листа през есента. Захарният клен (Acer saccharum) расте още по-висок, с овална крона и листна експлозия в оранжево‑червени нюанси; той е традиционен източник на кленов сироп.

Берези

Няколко вида берези (Betula spp.) са характерни за североизточните гори. Жълтата береза (Betula alleghaniensis) и рекова (черна) береза (Betula nigra) се срещат в гористи райони и често се използват в лични градини. Белият кедров лист (Betula papyrifera) е емблематичен за Нова Англия – засажда се самостоятелно или в групи на новоочистени площи, а семената му хранят дивата природа. С бялата си кора, която се люспи, березата създава красив контраст с вечнозелени и тъмнокафяви листни дървета.

Борове

Високите бели борове (Pinus strobus) са широко използвани като озеленителни дървета; те могат да надмине 24 м и са ефективни за защита от вятър и сняг. Червеният бор (Pinus resinosa) също достига над 24 м. Кратко и издръжливо местно явление са късият Яков бор (Pinus banksiana) и смолният бор (Pinus rigida), често срещани по крайбрежието на Нова Англия.

Елхи и смърчове

Елхите и смърчовете са популярни за живи плетове, ветроупорни прегради и зимен приют за животните. На кампуса на Университета в Конектикът се намира норвежка елха (Picea abies) и нейната кадифена плакучеща култура. Дъската елха (Pseudotsuga menziesii) и ароматната ечемична смърч (Abies balsamea) имат тъмнозелени, пирамидални форми и дълги иглички, които достигат почти до земята – идеални за блокиране на изгледи, шум и вятър. Синята колорадска елха (Picea pungens) е често срещана в дворовете, създавайки контраст с по-тъмните вечнозелени. Тези дървета създават дълбок фон за многогодишни цветя и се комбинират добре с бялата береза.