Със своята симетрична конична форма синият смърч (Picea pungens) е класическата коледна елха. Това дърво е официалният символ както на щата Колорадо, така и на Юта. Синият смърч е изключително декоративно дърво, което често се засажда като централен акцент в ландшафтните проекти; то расте естествено и в горите.
Синият смърч е иглолистно дърво с характерна конична форма. То има единен, здрав ствол и дълги клони, растящи почти перпендикулярно на него. Яките жълтозелени клонички носят вечнозелени иглички, разположени под прав ъгъл спрямо тях. Игличките са со сребрист до синьозелен цвят, остри, твърди и достигат дължина от около 1 до 6 cm. На всеки две или три години дървото образува елипсовидни шишарки, които първоначално са зелени или виолетови, а при узряване придобиват бледокафяв оттенък. Кората е дебела и сиво-кафява на цвят; с възрастта тя се напуква на дълбоки бразди и ридове.
В Съединените щати синият смърч се среща на изток — от средноатлантическите щати до Мейн. На запад се разпространява от север на юг, от канадската до мексиканската граница, включително в щатите Айдахо, Уайоминг, Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона. Дървото най-добре се развива в климатични зони 2–8 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), на надморска височина между 1800 и 3000 метра.
На двадесетгодишна възраст синият смърч е висок около 6 метра. В зрялост той може да достигне впечатляващите 30 метра. Дървото расте бавно и при благоприятни условия може да живее до 600 години.
Синият смърч предпочита почви със средна до груба текстура и pH между 5,5 и 7,8. Дървото се нуждае от годишно количество валежи между приблизително 500 и 1150 mm. То не понася температури под около −39 °C, има умерена устойчивост на суша и ниска толерантност към сол.
Едно от основните заболявания по синия смърч е цитоспоровият рак — гъбична инфекция, която атакува по-стари дървета, отслабени от неблагоприятни условия на околната среда. Болестта предизвиква изсъхване на клоните, обикновено на долните. Най-добрата стратегия е превенцията; при поява на инфекция е необходимо агресивно подрязване на засегнатите клони.
Друго често срещано заболяване е поражението по игличките, причинявано от гъбата Rhizosphaera. Тя кара игличките да придобият лилав или кафяв цвят и постепенно да загинат. Ако загине достатъчно иглички, започват да умират и самите клони. За лечение на тази болест заразеното дърво се пръска с фунгицид в края на май, а процедурата се повтаря четири до шест седмици по-късно.