Цикадовата щитка (Aulacaspis yasumatsui), известна още като азиатска цикадова щитка, е сред най-опасните вредители по саговите палми. Тя може да се укрива на дълбочина до около 60 см под земята, в кореновата система на дървото, а вятърът я разнася с лекота на километри към нови гостоприемни растения. Нападението често убива палмата само в рамките на една година, оставяйки след себе характерно бяло, восъчно покритие.
Най-очевидният признак за нападение е появата на бяла, восъчна коричка, наподобяваща плесен, върху листата (фронтите) на саговата палма. Тази кора всъщност се състои от хиляди мъртви и живи щитки – понякога по няколко хиляди на квадратен сантиметър. Затова на пръв поглед поражението лесно може да бъде объркано с гъбично заболяване.
Вредителят произхожда от Тайланд и за първи път е регистриран във Флорида през 1996 г. Днес той е разпространен из целия югоизточен регион на САЩ, както и в други тропически и субтропически части на страната – Тексас, Калифорния и Хавай. Като сравнително нов вид за континента щитката няма известни естествени врагове, размножава се свободно и се развива практически безпрепятствено. Поколенията се застъпват едно с друго, поради което нападението може да ескалира изключително бързо.
Според службата Texas Cooperative Extension щитката атакува предимно сагови палми от родовете Cycas, Dioon, Encephalartos, Microcycas, Stangeria и Macrozamia. Особено чувствителни са т.нар. кралско и краличинско саго. Вредителят може да убие дърво за седмици или месеци и почти винаги – в срок до една година. Затова редовното наблюдение на палмата за признаци на нападение е най-надеждният метод за контрол: ранните нападения се овладяват значително по-лесно от напредналите.
Първият сигнал за наличието на щитката са дребните оранжеви яйца, които се отлагат по долната повърхност на листата. След като възрастните индивиди се появят и започнат да се хранят, горната страна на листата започва да жълтее. Щитката смуче соковете на дървото, изсушава листната маса и в крайна сметка води до покафеняване на листата с появата на дребни дупчици. С нарастването на популацията се разгръща и емблематичното бяло, восъчно покритие, приличащо на плесен.