Шамфъстъково дърво (Pistacia chinensis): отглеждане, грижи и декоративна стойност

Две качества правят китайската фисташа (Pistacia chinensis) отличен избор за озеленяване – способността ѝ да оцветява листата си късно през есента и нейната устойчивост в градска среда. Според Института по хранителни и земеделски науки към Университета на Флорида ландшафтните специалисти биха могли да използват това дърво значително по-често. Китайската фисташа, наричана още шамфъстък, не е източник на известната ядка фисташка, но дава неядлив декоративен плод.

Разпространение и условия за отглеждане

Шамфъстъкът е естествено разпространен в азиатски региони като Китай, Тайван и Филипините. В Съединените щати дървото вирее в USDA зони на зимна устойчивост от 6 до 9. Най-добре се развива на пълно слънце, но успява и в лека полусянка. Видът понася горещо време, периоди на засушаване и бедни почви.

За най-добри резултати засадете младо дръвче между септември и ноември, препоръчва агрономическата служба Texas A&M AgriLife Extension. През пролетта торете умерено на редовни интервали, без да прекалявате с количествата.

Размер и приложение

Фисташата образува овална корона със средна височина от 9 до 10,5 метра, а ширината ѝ варира между 6 и 9 метра. Тези размери я правят идеално сенчесто или улично дърво – подходяща за подравняване на алеи, пътища и входове на имоти. Ландшафтните дизайнери често я поставят край градини или я използват като акцент до тераси.

Листа и есенни цветове

Сложните листа на шамфъстъка са тъмнозелени през вегетационния сезон, а през есента се превръщат в богата палитра от жълто и оранжево до наситено червено. В по-хладните райони листата могат да запазят зеления си цвят чак до ноември, което удължава декоративния ефект. В топъл климат обаче есенното оцветяване е значително по-слабо изразено.

Централната дръжка на листа достига до 25 см дължина. По нея са подредени между 10 и 12 ланцетни листчета, всяко с дължина до 10 см. При стриване те отделят приятен ароматичен запах.

Цветове, плодове и кора

Всяко фисташово дърво е еднополово – мъжко или женско. Женските екземпляри дават кръгли, червеникави плодове с диаметър около 6 мм, които при узряване посиняват. Дивите животни обикновено ги игнорират, затова плодовете остават по клонките дълго време и придават допълнителна декоративност на короната.

Дървото цъфти през април. Кората е кафяво-сива, но външните ѝ пластове постепенно се лющят, разкривайки характерен розово-сьомгов оттенък отдолу.

Други видове фисташа

Видът, който произвежда прочутата ядка фисташка, е Pistacia vera. Това е дърво от Близкия изток, напълно различно от Pistacia chinensis. Плодовете му са много по-големи, докато тези на китайската фисташа наподобяват зърна черен пипер. Листата на Pistacia vera също са сложно устроени, но носят само по три листчета на централната ос.

Резитба

В повечето случаи шамфъстъкът сам развива добра и стабилна форма. Понякога обаче се налага резитба, за да се гарантира правилното разположение на клоните. Особено нужда от нея имат младите дръвчета с твърде малко клони или с множество издънки, излизащи от една тесна зона.

Отрежете върха на младото дръвче, за да стимулирате образуването на нови клони. Когато дървото порасне и се удължи, повторете процедурата на около 45–60 см над първоначалното място на рязане. Продължавайте според нуждите, докато постигнете добро разстояние между основните скелетни клони.