Бяла бреза срещу сребърна бреза: основни различия и съвети за отглеждане

Американският специалист по дървесни растения Майкъл Дир от Университета на Джорджия понякога нарича брезите „дами на северната гора“. Изправената и често светла кора на тези листопадни дървета изглежда особено привлекателна през дългите и студени зими, когато клоните са голи. Сред видовете със светла кора са белата бреза (Betula populifolia) и сребърната бреза (Betula pendula), известна още като европейска бяла бреза.

Сравнението само по народни наименования може да бъде подвеждащо – белата бреза например понякога се нарича и сива бреза. И двата вида се отличават с кора, която не се обелва, в сивобял до чисто бял цвят, което ги прави декоративни през целия сезон.

Произход

Белата бреза е родом от прохладните широти на североизточна Северна Америка. Естественият ѝ ареал се простира от Нова Скотия до Онтарио и на юг едва до щата Делауеър. В тези региони тя обикновено е сред първите дървета, които колонизират обезлесени площи върху всеки тип кисели почви.

Сребърната бреза, от своя страна, произхожда от Евразия. Расте естествено в континентална Европа северно от Алпите, а на изток се разпространява през Русия до най-високите планински пояси на Централна Азия и Сибир.

Размер и форма

Белата бреза лесно развива многостволова структура – изправена, но тясна. Зрелите екземпляри достигат 6–12 м височина, но обикновено са широки само 3–6 м. Короната е неправилна, с редки клони и леко заострен връх.

Сребърната бреза се превръща в значително по-едро дърво, обикновено с един централен ствол. В родните си местообитания тя може да надмине 30 м височина, макар че в градинска среда типичните размери са 12–18 м на височина и 7,5–12 м на ширина. Младото дърво има почти идеална пирамидална форма, която с възрастта преминава в овален силует с триъгълен връх.

Характеристики

И двете брези образуват заострени тъмнозелени листа с дължина 2,5–7,5 см. Те имат двойно назъбени ръбове, широки и почти сърцевидни основи, но бързо се стесняват към фин връх. През пролетта белата бреза разлиства малко по-рано от сребърната.

Мъжките котки на сребърната бреза обикновено се развиват по две заедно, докато при белата бреза те са единични. И двата вида се радват на жълта есенна окраска – при сребърната бреза тя е по-стабилна и интензивно ярка, докато при белата е привлекателна, но по-скромна, в жълто-зелени тонове.

Отглеждане

И двата вида виреят добре в USDA зони 2–6. Сребърната бреза е малко по-толерантна към летните горещини, но дори така при такива условия изглежда потиснато. Засаждайте ги на пълно слънце – сребърната бреза предпочита хладна и влажна почва, а белата изисква кисела среда, но понася изключително добре сухи, песъчливи и чакълести терени.

В Северна Америка и двете брези са уязвими към бронзовия брезов корояд (Agrilus anxius). Щетите при сребърната бреза обаче са значително по-сериозни – нападение може да доведе дори до загиване на дървото. Белата бреза също изглежда изтощена и болезнена след инвазия, но обикновено оцелява. Най-сериозният ѝ проблем остават минерите по листата, които увреждат зеленината ѝ отвътре.