Дървета с бели цветове: най-красивите видове за всяка климатична зона

Дърветата с бели цветове растат и цъфтят в цяла Северна Америка, като понякога внесените видове са дори по-ефектни от местните за даден регион. При избора на такова дърво ключов фактор е студоустойчивостта – особено в райони със сурови зими, като зоните 2 и 3 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), докато по-топлите и влажни зони са неподходящи за други видове. Белите цветове несъмнено са привлекателна гледка в градината, но много от тези дървета предлагат още декоративни качества – аромат, плодове или интересна есенна зеленина.

Подходящи видове за USDA зони 2 и 3

Манчжурската череша (Prunus maackii) е универсално дърво, което достига около 9 метра височина и може да се използва като улично, акцентно или градинско дърво. Родом от Манджурия и Корейския полуостров, то е подходящо за по-топлите части на зона 2 и за целия район на зона 3. Белите му цветове се появяват през април, а след тях се развиват черни костилкови плодове, които привличат диви птици в градината.

Плодовете на виргинската череша (Prunus virginiana) са технически годни за консумация, но след първата хапка веднага разбирате защо дървото носи името „chokecherry“. Тръпчивите череши са много по-подходящи за приготвяне на желе и пайове, отбелязва Мисурийската ботаническа градина. Виргинската череша расте успешно както в зона 2, така и в зона 3, достигайки около 9 метра височина и показвайки ароматни бели цветове с по пет венчелистчета. Култиварът „Schubert“ е особено ценен заради лилавата си лятна зеленина.

Подходящи видове за USDA зони 4 и 5

Ако желаете бялоцветен ефект в зоните 4 и 5, отличен избор са иргата (Amelanchier) и глогът (Crataegus). Звездовидната магнолия (Magnolia stellata) е идеална за засаждане край тераса, беседка или основата на къщата. Този японски вид, висок 4,5–6 метра, без проблем понася студа на зимата в зона 4 и разцъфтява с изключителни цветове още в началото на пролетта. Всеки цвят има между 12 и 18 венчелистчета, което означава, че след прецъфтяването ще трябва да почистите падналите листенца под дървото.

Много цъфтящи ябълки (Malus) не понасят студа в тези зони, но култиварите „Amberina“ и „Beverly“ се справят отлично. Първият е висок едва около 3 метра, докато „Beverly“ достига 7,5 метра. И двата сорта са надежден избор за създаване на малки декоративни горички.

Подходящи видове за USDA зони 6 и 7

Източният багренник (Cercis canadensis forma alba) се отклонява от типичните розови цветове на вида и вместо това развива бели съцветия още преди появата на листата през април. Дървото расте добре в зоните 6 и 7 при различни условия, но не понася влажна почва. Често е по-широко, отколкото високо, достигайки максимум 9 метра.

Кентъкийското кафеено дърво (Gymnocladus dioicus) нараства до внушителните 23 метра и в двете зони, като съществува в мъжки и женски форми. И двата типа образуват бели цветове, но съцветията при женските екземпляри са три пъти по-дълги. Те се превръщат в червено-кафяви шушулки с дължина до 25 см, което поддържа декоративния интерес към дървото дълго след края на цъфтежа.

Подходящи видове за USDA зони 8, 9 и 10

Женските екземпляри на японската хурма (Diospyros kaki) от култивара „Fuyu“ имат кремавобели цветове през май и юни. Това дърво, високо около 9 метра, дава вкусни ядливи плодове, които са особено декоративни, когато останат по голите клони след окапването на листата през есента.

Сладката магнолия (Magnolia virginiana) достига 18 метра височина в зоните 8 до 10, като в тези топли райони запазва лъскавите си зелени листа целогодишно. Белите ѝ цветове наподобяват чашки, широки са до 7,5 см, излъчват прекрасен аромат и започват да се отварят през май. В някои случаи цъфтежът продължава и през цялото лято, превръщайки дървото в постоянен акцент в пейзажа.