Как да разпознаем американския чинар: пълно ръководство

Американският чинар (Platanus occidentalis) е едно от най-масивните широколистни дървета в Северна Америка – стволовете на някои екземпляри надхвърлят 3 метра в диаметър. Това е лесноразпознаваем вид: листата, размерите, местообитанието и характерната кора веднага издават неговата идентичност. Чинарът е широко разпространен в източната част на Съединените щати, затова срещата с него е почти неизбежна – особено покрай реките и потоците, които пресичат тази част от страната.

Размер

Според Департамента по природните ресурси на Охайо чинарите често доминират по бреговете и край теченията на източните реки, като внушителният им размер е очевиден дори отдалеч. Височината им – средно между 18 и 30 метра – не е изключителна, но дебелината на ствола често прави впечатление. Диаметър между 60 и 120 см е напълно обичаен, а някои екземпляри го далеч надхвърлят, с много по-широка основа. Издълбаните стволове на подгнили стари чинари са били толкова просторни, че в колониални времена са служили за убежище на черните бързолети, отбелязва „National Audubon Society Field Guide to Trees: Eastern Region“.

Листа

Обърнете внимание на различните форми на листата върху един и същи чинар. Всички те са по-големи от повечето листа на околните видове – средно чинаровото листо достига 15 до 25 см на дължина. Основата на листото варира: при някои е по-закръглена в мястото, където се прикрепва дръжката, а при други дялът сякаш обгръща дръжката, образувайки вдлъбнатина. Листата имат три до пет ясно отделени дяла. През есента зелените листа добиват жълто-кафяв оттенък и опадат, но понякога във влажни пролети страдат от обезцветяване, причинено от гъбната болест антракноза. Тя убива младата зеленина и принуждава дървото да развие нови листа.

Кора и клони

Белезникавата кора на чинара сияе в зимното слънце, когато дървото е без листа. Петнистата кора се лющи на тънки люспи, разкривайки вътрешен слой в богата гама от цветове – бежов, кремав, сив, кафяв и зелен. На много хора тази шарена кора напомня армейска камуфлажна униформа, което прави чинара почти невъзможно да бъде объркан с друг вид. Клоните нерядко започват доста ниско по ствола и растат накриво. Някои могат да имат диаметър в мястото на прикрепване към ствола, по-голям от дебелината на цели стволове на околните дървета. Мъртви, отчупени клони обикновено лежат разхвърляни в основата на по-старите и големи чинари.

Топчестите плодове („копчета“)

Цветовете на чинара, които се появяват през март, имат малка декоративна стойност, но образуващите се от тях плодове са отличен белег за разпознаване на вида. Те са кръгли, бежови и съдържат пухкавите семена на дървото. Наричани „buttonballs“ или топчести плодове, те растат поотделно на дълга дръжка и са с диаметър около 2,5 см. Узряват към есента, но остават по клоните през цялата зима. В края на зимата или началото на пролетта се разпадат, освобождавайки пухкавите семена с власинки, които вятърът разнася на далеч разстояния.