Кленът – двусемеделно растение: как се различава от едносемеделните

В света на растенията покритосеменните – тоест цъфтящите растения – са най-разпространената и най-модерна еволюционно група на планетата, на едва около 125 милиона години. Като цъфтящо растение, семейството на кленовете (Aceraceae) принадлежи към тази група. Цъфтящите растения се делят допълнително на два основни таксона: едносемеделни (монокоти) и двусемеделни (дикоти), като разделението се базира на броя на семеделните листчета, които поникват от семето при покълването.

Едносемеделни растения

Едносемеделните са втората по големина група цъфтящи растения с приблизително 60 000 вида. Те могат лесно да бъдат разпознати по появата на единично семеделно листче при покълването, а по-прецизно – по единичната бразда върху прашеца. Други характерни белези са успоредната нерватура на листата, липсата на дървесно стебло и цветни части, които обикновено са кратни на три.

Кореновата система на едносемеделните обикновено не се удебелява и разпростира, проводящите снопчета са разпръснати, вместо да образуват непрекъснат камбиев слой, и липсва вторично надебеляване. Типични представители на тази група са лилиите, перуниките, орхидеите, тревите и остриците. Интересен пример са трилиумите, които се срещат в североизточните кленови гори на Северна Америка – те са едносемеделни, което личи от строежа на цветовете им и успоредните жилки.

Двусемеделни растения

Двусемеделните съставляват по-голямата част от покритосеменните – около 190 000 вида – и включват повечето цъфтящи растения, дървета и храсти. Кленовете, тоест семейство Aceraceae, са класически пример за двусемеделни: при покълването развиват две семеделни листчета, а прашецът им е трипорен, тоест носи три бразди.

Листата на клена имат мрежовидна нерватура, при която главните жилки се разклоняват от основата на листа – точно затова жилките на кленовия лист не са успоредни, както при едносемеделните. Стволът развива дървесно вторично надебеляване, проводящите снопчета образуват непрекъснат пръстен, а цветните части обикновено са четири или пет. За разлика от едносемеделните, корените на двусемеделните продължават да се разклоняват и растат заедно с развитието на дървото.

Изключения и подвеждащи примери

Докато повечето растения могат ясно да бъдат определени като едносемеделни или двусемеделни, някои от тях са доста подвеждащи. Палмите например са едносемеделни, но често изглеждат като двусемеделни. Стъблата на кокосовата палма имат груб, дървесен вид, напомнящ истински ствол на двусемеделно дърво, но това е само външност, дължаща се на уплътнените основи на отмрелите листа. Както при всички останали едносемеделни, проводящите снопчета при палмите са разпръснати из цялото стъбло.

Практическо приложение в селското стопанство

През 40-те години на XX век ауксинът е открит като фитотоксичен хербицид, който действа именно върху двусемеделните растения поради непрекъснатия проводящ слой във флоемната им тъкан. Едносемеделните, от друга страна, имат разпръснати проводящи снопчета и нямат камбиев слой, поради което не могат да усвоят веществото.

По този начин анатомичната разлика между двата таксона дава огромно предимство на производителите на зърнени култури: те могат да пръскат полетата си срещу широколистни (двусемеделни) плевели, без да увредят житните (едносемеделни) посеви.