Френски дъб срещу бяла дъбова дървесина

Два легендарни вида дъб

Под „френски дъб“ обикновено се разбира видът Quercus petraea (известен още като Quercus sessilis или скален дъб), но понятието може да включва и обикновения летен дъб (Quercus robur). „Бяла дъбова дървесина“ се отнася предимно до американския вид Quercus alba, естествено разпространен в Северна Америка.

Тези два типа дъб най-често се сравняват пряко по своите качества като материал за изработка на винени бъчви. И двата произвеждат дървесина с изключително плътна структура, която е практически непроницаема за течности – свойство, което е доста рядко сред дървесните видове.

Френски дъб

Френският дъб е бавно растящо широколистно дърво от Европа. То вирее в повечето почвени типове, включително силно кисели и тежки глинести почви. Най-добре се развива във влажна почва и на полусянка. Тези дървета са едри и здрави, с широка, закръглена корона.

В момента във Франция съществуват над 400 хибрида на дъба. Толкова е голямото им разнообразие, че дори сред ботаниците има известни разногласия и несигурност относно точната им идентификация.

Бял дъб

Белият дъб е широко разпространено и дълговечно дърво, характерно за източната част на Северна Америка. Макар че има репутация на бавнорастящ вид, то всъщност може да расте средно два пъти по-бързо от френския дъб. Белият дъб вирее в почти всички почвени типове, с изключение на сухите и плитките почви.

Зрелите екземпляри достигат 24–30 метра височина и 15–27 метра ширина на короната. Отличителна черта на тези дървета са високите, прави стъбла с широко разклонена, неправилна корона. През есента листата придобиват красив червено-лилав цвят.

Разпространение

Френският дъб е широко разпространен в много европейски страни, включително Франция. Дървесината му обикновено се класифицира според региона, в който е отгледано дървото. Основните райони за производство на френски дъб са Алие (Allier), Лимузен (Limousin), Невър (Nevers), Тронсе (Tronçais), Бургундия (Bourgogne) и Вогезите (Vosges).

Белият дъб расте в целия източен регион на Съединените щати. Оптималните условия за него се откриват в централните части на долините на реките Охайо и Мисисипи, както и по западните склонове на Апалачите. Най-едрите екземпляри се срещат в Мериленд и Делавър.

Приложения и употреба

И френският, и белият дъб са високо ценени видове, използвани за голямо разнообразие от специализирани приложения – производството на мебели, строителството и корабостроенето. Най-важното е, че и двата вида служат за направата на винени бъчви, където техните уникални свойства определят вкуса на виното.

Освен това трионите от френски дъб се използват при опушването на храни, за да им придадат допълнителен аромат. Интересен факт е, че преди отсичането френските дъбови дървета се продават поотделно на публичен търг от френската държава. Най-ценните екземпляри обикновено са на възраст между 110 и 150 години.

В Съединените щати белият дъб е и търсено декоративно дърво за озеленяване, което се представя отлично в големи паркинги и защитни зелени ивици, благодарение на своята устойчивост и красива форма.