Кои ядкови дървета виреят на голяма надморска височина?

Градинарството на голяма надморска височина не е толкова вълнуващо, колкото може да се очаква, гледайки живописните панорами. По-високите местности обикновено означават кратък вегетационен сезон, силни ветрове и други предизвикателни условия. Отглеждането на ядкови дървета е дълготрайно начинание, а достигането им до плододаваща възраст е първото предизвикателство за всеки градинар – независимо от надморската височина. Ако изберете видовете внимателно, вашите дървета ще ви даряват с ядки в продължение на десетилетия.

До каква височина е възможно отглеждането

На изключително големи височини не виреят никакви дървета, но на надморски височини, където хората живеят и градинарстват, някои ядкови видове могат да оцелеят. Определението за „голяма надморска височина“ варира: например консултантската служба на Университета в Айдахо определя 4500 фута (около 1370 м) като висока местност за градинарите, докато службата на Уайоминг използва граница от 6000 фута (около 1830 м).

Като общо правило само ядкови дървета, които са надеждно устойчиви поне до зона 4 на Министерството на земеделието на САЩ, където зимните температури падат до около -34°C, могат да преживеят такива условия. В няколко западни щата на САЩ борът пиньон (Pinus edulis), даващ прочутите борови ядки, расте естествено на височини между 4500 и 7500 фута (приблизително 1370–2290 м), посочват специалистите от Университета на щата Юта.

Сред култивираните ядкови дървета, подходящи за тези височини, са представителите на род Carya – хикори и пекан; род Corylus – лешници; и род Juglans – орехи и сивият американски орех (Juglans cinerea).

Изисквания за охлаждащи часове

Устойчивостта на студ не е единственият фактор за успешно производство на ядки на голяма надморска височина. Въпреки че много видове оцеляват при суровите условия, други проблеми могат да попречат за реколтата. Боровете пиньон са адаптирани към климатичните особености на естествения си ареал, но отглеждането на повечето ядкови дървета на по-големи височини изисква внимание към т.нар. охлаждащи часове.

По-високите изисквания за охлаждане означават по-късен цъфтеж и по-бавен пролетен растеж. Затова ядковите дървета с по-големи нужди от охлаждащи часове са по-добрият избор за градини в планински райони с кратък вегетационен период. Някои лешници, пекани и орехи имат изисквания за охлаждане над 1500 часа, което ги прави отлично пригодени за по-хладен климат, отбелязва кооперативната служба на Аризона.

Проблеми с опрашването

Самоопрашващите се сортове също са по-вероятно да дадат плодове, защото насекомите и вятърът трябва да изминат по-малко разстояние, за да свършат работата си. Повечето ядкови видове, включително борът пиньон, изискват кръстосано опрашване от други сортове. Според специалистите по градинарство от кооперативната служба на университета Пердю ореховите сортове „Хансен“ и „Колби“, както и лешникът „Уинклер“, се считат за самофертилни.

Допълнителни съображения

Много други фактори влияят върху добива на ядки на голяма надморска височина. След опрашването температурата и валежите трябва да останат благоприятни, за да узреят плодовете. Късните пролетни слани или други сурови атмосферни явления могат значително да намалят или напълно да унищожат реколтата. Градинарите във високите местности често ценят ядковите дървета не само заради реколтата, но и за тяхната роля в оформянето на ландшафта.