Мнозина са изненадани, когато разберат колко много растения всъщност виреят в суровия регион на пустинята Сонора. Освен многобройните кактуси, в тази област през различните сезони растат и множество местни дървета, храсти и цъфтящи растения. Друго любопитно откритие за пустинната флора е богатството от плодове, узряващи върху кактусите. Плодовете на опунцията, известна още като бодлива круша, са сред най-популярните – от тях се приготвят сладко, бонбони и дори сладолед.
Кактусът сагуаро е символът на пустинята Сонора и официалното цвете на американския щат Аризона. Това внушително растение натрупва вода в периоди на суша и може да живее около 200 години. Животните го ползват като източник на вода, храна и подслон, което го превръща в жизненоважна част от местната екосистема.
Подобно на сагуарото, агавето осигурява храна и вода на множество пустинни животни. То е световно известно като основната суровина за производството на текила, но исторически е използвано и за изработка на облекло, багрила, лекарства и сапун.
Бочковидният кактус е един от най-големите представители на пустинните кактуси в Северна Америка. Известен е със способността си да съхранява значителни количества питейна вода, а от сочната му вътрешност се правят традиционни бонбони.
Кактусите чоя се срещат в много разновидности и лесно се разпознават по разделените си сегменти и постоянно опадащите тръни, които прилепват към всичко, до което се докоснат. Сред жителите на пустинята те често се смятат за досадни, но имат едно голямо достойнство – вкусните си годни за консумация плодове.
Желязното дърво е едно от най-важните растения в пустинята Сонора. Като осигурява покрив, сянка и защита на по-деликатните растения, то създава условия за нов растеж и поддържа цяла мрежа от флора чрез обогатяването на почвата. Животните и насекомите се хранят с падащите шушулки със семена, а над 150 вида птици обитават короните му, за да се възползват от прохладата и сянката на клоните. Тези дървета растат предимно в сухите речни корита и долини и са най-високите в целия регион.
Дърветата паловерде са широко разпространени в Сонора и са официалното дърво на Аризона. По време на суша те окапват листата си и могат да достигнат около 6 метра височина. Подобно на желязното дърво, те помагат за развитието на по-малки пустинни видове, но дивата природа ги предпочита основно като места за гнездене. Семената им също са годни за консумация, а пчелите произвеждат мед от техните цветове.
Мескитовите дървета са преобладаващият вид в сухите речни корита и покрай реките на Сонора. Местните племена са използвали дървесината им за готвене и за плетене на кошници, а шушулките им са били важна част от ежедневното меню. Животните също ценят семената, цветята и шушулките на мескита като основен източник на храна.
Креозотовият храст вирее и процъфтява при почти пълно отсъствие на вода по-добре от повечето растения на планетата. Разпознава се по силния ароматичен мирис, който излъчва смолата по листата му. През пролетта растението се оцветява в ярко жълто от цветовете си, а през зимата показва сребристи кадифени шушулки със семена. Дивите зайци често устройват бърлогите си в кореновата му система, а местните племена отдавна са го използвали заради антисептичните му свойства.
Стъблата на окотийото се издигат нагоре на височина между 3 и 9 метра и през пролетта се украсяват с красиви червени цветове, привличащи колибри и пчели.