Какво е кохезията на почвата

Кохезията е якостта на срязване, тоест силата, която свързва помежду си сходни частици в структурата на почвата. Тази сила действа самостоятелно, без да е необходимо наличие на натискови напрежения. Преди започването на строителство обикновено се извършват геотехнически изпитвания на терена, за да се определи доколко почвата е кохезивна и дали може безопасно да понесе бъдещите конструкции.

Видове кохезивни почви

Почвите с изразени кохезивни свойства се характеризират с високо съдържание на глина. Те обикновено имат фини зърна, не се ронят лесно и придобиват пластичност, когато са влажни. В сухо състояние кохезивните почви се разпадат трудно, тъй като частиците са плътно свързани помежду си.

Типични примери за кохезивни почви са глинестата тиня, песъчливата тиня, тинестата глина и органичната глина. За разлика от тях несвързаните почви, като пясъка и чакъла, нямат собствена кохезия и държат формата си основно благодарение на триенето между зърната.

Фактори, влияещи върху кохезията

Водата играе ключова роля при формирането на кохезията, дори в почви със значително песъчливо съдържание. Благодарение на повърхностното си напрежение тя създава слаба връзка между отделните почвени зърна, която ги задържа заедно.

Освен водата, определени минерали също усилват кохезивните свойства на почвата. Такива са например солта и каличето – твърдо находище от калциев карбонат, често срещано в сухи региони. Дълготрайният натиск върху почвените слоеве също може да доведе до уплътняване и превръщането им в по-кохезивни.

Ефектът на прекомерната вода

Макар че водата е важен фактор за кохезията, нейният излишък има обратния ефект. При прекалено насищане с влага почвата губи пластичността си и поведението ѝ става почти течноподобно. Именно затова наситените с вода глини могат да причинят слягане на фундаменти, свлачища и нестабилност на склоновете – проблеми, които инженерите задължително отчитат при проектирането.