Вятърно отнасяне на хербициди: причини и ефективни мерки за превенция

Хербицидите са химични средства, предназначени да унищожават растенията или да потискат нормалния им растеж. Една от най-големите опасности при тяхната употреба е така нареченото вятърно отнасяне – процесът, при който препарат се разпространява извън обработваемата площ. За щастие, съществуват конкретни стъпки, които могат да сведат този риск до минимум.

Основни категории хербициди

Хербицидите се делят на четири основни групи според начина си на действие: селективни и неселективни, а също и препарати преди поникване и след поникване.

  • Селективни хербициди – унищожават конкретен вид плевел, без да увреждат околните култури;
  • Неселективни хербициди – убиват всяко растение, с което влизат в контакт;
  • Препарати преди поникване – действат върху семената и разсада още преди покълване;
  • Препарати след поникване – унищожават вече поникнали и пораснали растения.

Какво представлява вятърното отнасяне

Под отнасяне се разбира движението на хербицида във въздуха далеч от мястото на третиране. То има два основни вида:

  • Капково (частицево) отнасяне – настъпва, когато спрей капките или праховите частици се разнасят от въздушните течения по време на пръскане;
  • Парово отнасяне – възниква, когато след третирането хербицидът се изпарява, а изпаренията бъдат отнесени от ветровите течения.

Отнасянето може да навреди на чувствителни култури, градини, тревни площи, добитък, диви животни и хора. Освен това може да доведе до замърсяване на сгради и водни басейни. Особено висок риск представляват препаратите с силно активни вещества, като например растежорегулиращите хербициди, които дори в минимални количества могат да причинят сериозни увреждания по съседни насаждения.

Как да предотвратим отнасянето

За да сведете вятърното отнасяне до минимум, спазвайте следните основни правила:

  1. Следете скоростта на вятъра – пръскайте само при тихо време, когато вятърът не надвишава около 8 км/ч (5 мили в час);
  2. Използвайте подходящи дюзи – изберете дюза, специално проектирана за намаляване на отнасянето;
  3. Работете с ниско налягане – оптимално е около 15–30 psi (приблизително 1–2 бара);
  4. Намалете височината на рамката – колкото по-малко е разстоянието между дюзата и третираната повърхност, толкова по-малък е рискът от отнасяне;
  5. Увеличете размера на капките – по-едрите капки са по-тежки и се отнасят значително по- трудно;
  6. Оставете буферни зони – непръскани гранични ивицы защитават съседните територии от случайни замърсявания.

Спазването на тези прости правила не само защитава околни култури и екосистеми, но и гарантира, че препаратът ще действа точно там, където е приложен, което прави третирането по-ефективно и икономично.