Закрити градини за пеперуди: светът на пеперудите под един покрив

Какво представляват закритите градини за пеперуди

Закритите градини за пеперуди са предимно обществено финансирани обекти, създадени с две основни цели – опазването на редки видове пеперуди и просвещаването на обществеността относно техния жизнен цикъл. Много често те се помещават в зоопаркове като една от най-привлекателните експозиции. Отглежданите там растения включват цветя, които пеперудите предпочитат за храна, както и т.нар. гостоприемни растения, необходими за снасянето на яйца и за развитието на гъсениците и какавидите.

Придобиване на насекомите

Тъй като закритите градини за пеперуди представляват изкуствена среда, обитателите им трябва да бъдат набавяни от управляващата ги институция. Някои музеи, като Смитсоновия институт във Вашингтон, се специализират в пеперуди от определен регион – в техния случай това са видове от източните части на Съединените щати. Други импортират насекоми от целия свят. Градината за пеперуди „Виктория“ в канадската провинция Британска Колумбия, например, доставя пеперуди седмично от ферми в различни тропически страни. Освен това тя успешно отглежда множество видове директно в самата градина.

Жизнен цикъл на пеперудите

Една от главните цели на обществените градини за пеперуди е да представят различните стадии от развитието на тези насекоми. Пеперудите преминават през четири ясно разграничени фази: яйце, ларва (гъсеница), какавида (преображение) и възрастно насекомо. Най-видими са стадият на гъсеницата и този на възрастната пеперуда, но за всеки етап е необходимо осигуряването на подходяща храна и среда.

Яйцата често са нещо повече от едва забележими точици и затова е трудно да се видят с просто око. Женските ги снасят близо до източници на храна. Излюпващите се гъсеници поглъщат храната жадно и растат много бързо. Те линят четири пъти, преди да достигнат стадия на какавидата (хризалидата), в който се извършва преобразяването. Когато обвивката на какавидата стане прозрачна, пеперудата е готова да се появи на светло и да потърси храна и партньор.

Местообитания

В една градина за пеперуди могат да бъдат пресъздадени четири различни типа местообитания: горски, влажни зони, ливади и градинска среда. Освен хранителните растения, там присъства разнообразна флора – треви и дървета, които не служат непременно за храна, както и вода и камъни, върху които пеперудите могат да се топлят. Всички тези елементи са важни съставки на естествената среда на пеперудите.

Нектар и хранителни растения

Източниците на храна са ключов елемент във всяко местообитание на пеперудите. Цветята и много цъфтящи растения, които обикновено се считат за плевели, представляват важна храна както за възрастните пеперуди, така и за гъсениците. Именно затова закритите градини за пеперуди са толкова цветни и живописни места. Сред най-често срещаните растения там са астра, млечка (ваточник), ехинацея, будлея („храстът на пеперудите“), трън, флокс, циния и рудбекия.

Образователна роля

Тъй като градините за пеперуди съществуват отчасти, за да запознават обществото с тези очарователни насекоми, почти всички от тях предлагат екскурзоводски обиколки, разказващи за местообитанията и жизнения цикъл на пеперудите. В най-минималния случай посетителите могат да разчитат на подробни информационни табели, разположени на подходящи места из цялата градина, които обясняват особеностите на средата и развитието на пеперудите.