Холандски стилове на засаждане: от тюлпановата лудост до съвременното градинарство

От „тюлпановата лудост“ (Tulipmania) през XVII век до „холандската вълна“, повлияла върху иновативното съвременно градинарство, холандците споделят любовта си към градините с целия свят. Въпреки че Нидерландия е географски силно ограничена страна, градините, създадени там и широко разпространени по света, са успешно адаптирани към паркове и прерии, както и към малки домашни дворове. Няколко известни ландшафтни архитекта и една прочута градинска атракция олицетворяват разнообразните и непрекъснато развиващи се холандски стилове на засаждане.

Тюлпи и други култивирани видове

Всяка година легендарните градини в Кюкенхоф (Keukenhof), разположени на около час от Амстердам, отварят врати за публиката в продължение на осем седмици през пролетта. Територията на замъка посреща близо един милион посетители, които се възхищават на седем милиона луковици тюлпи и на многобройните формални и свободно оформени градини.

Кюкенхоф представя класическите декоративни цветни лехи, в които се комбинират масиви от един цвят, един сорт, контрастни нюанси или постепенно надграждащи се размери на тюлпите в прецизно оформени бордюри. Освен това ежегодно се създава тематична композиция от ярките пролетни цветя, която образува картина, видима отдалеч, а отблизо ухае и блести с цветове. Геометричните насаждения от цветни едногодишни растения са широко копирани в общински паркове, обществени пространства, градински парцели и музейни терени.

Кюкенхоф може да пресъздаде например луковичните куполи на Санкт Петербург с тюлпи и зюмбюли. А един град, възприел този стил на засаждане, би могъл да озелени средната си улична ивица с плътни лехи от ярко червени или жълти тюлпи — двата стила са изражения на една и съща жизнерадостна гама.

Движението на новите многогодишни растения

Животът на Миен Ройс (Mien Ruys) обхваща почти целия XX век, а нейният изобретателен стил оказва дълбоко влияние върху холандското градинско изкуство, което виждаме днес. Ройс разработва наклонена геометрична концепция за оформяне на своите градини, поставяйки алеите и насажденията под ъгъл спрямо къщите. Дори когато алеите ѝ стават прави, а парцелите — квадратни и по-традиционни, тя продължава да развива своя характерен почерк — бордюрите от многогодишни растения.

Ройс използва многогодишните растения като скелет на сдържан пейзаж, който включва и неочаквани материали като железопътни траверси и рециклирана пластмаса. Нейните моделни градини, показани в Нидерландия, включват палуба от пластмасови платформи, меандрираща през гъсто озеленено блатисто пространство, пътеки от камъчета, вградени в каменни плочи, крайна простота, множество водни елементи и декоративни треви. Творчеството на Ройс представлява отклонение от ярките лехи с едногодишни цветя, които традиционно характеризират нидерландските градини.

Естествен стил на засаждане

Пит Удолф (Piet Oudolf) е един от най-известните и търсени градински дизайнери в наши дни. Високопрофилните градини на този холандски ландшафтен архитект — като територията на Battery Park City в Долен Манхатън и High Line, реконструираната стара железопътна эстакада, превърната в парк в центъра на Ню Йорк, — разпространяват неговата философия по целия свят.

Удолф сам отглежда много от своите растения в собствения си разсадник и съчетава огромни площи с треви и неинвазивни многогодишни растения. Той съпоставя видове от естествени ландшафти с неочаквани, но хармонични култивари, използва големи масиви от един вид растение, за да създаде мощно настроение, и ги преплита с неправилни насаждения за по-игриви моменти. Възможно е да постави формално подстрижена жива плет точно в свободна природна обстановка.

Проектът на Удолф за Ботаническата градина в Торонто представлява прерия от диви цветя и треви, водеща към сграда, напълно обрасла с увивни растения — зелени през лятото, рубиненочервени през октомври и преплетени в кафява тъкан от линии през зимата.