Историческите оранжерии от римската епоха: как е родена идеята за отглеждане на растения под стъкло

Съвременните оранжерии позволяват на градинарите да култивират растения целогодишно, независимо от метеорологичните условия навън. Те обикновено се изграждат от прозрачен материал — стъкло или пластмасово фолио — който пропуска светлината и едновременно спомага за поддържането на необходимата температура за растенията. Първата оранжерия в историческите източници обаче датира още от II век и е създадена специално за римския император. Нежните растения в нея били защитавани с прозрачни листове слюда, известни като Lapis specularis, а самото съоръжение носило името specularium.

Развитие на конструкцията

Според Националното градинарско общество (National Vegetable Society) specularium първоначално представлявала проста зидана постройка без покрив, в която били поставяни растенията. С течение на времето конструкцията била усъвършенствана — добавен бил покрив от слюда, който пропускал светлината и топлината навътре, но ги задържал в помещението, създавайки по-топъл микроклимат.

Поддържане на топлината

Римляните доразвили specularium, за да отглеждат в нея цветя, зеленчуци и плодове дори през зимните месеци. В студените дни и нощи пазачите поддържали топлината в оранжерията, като палели огньове около външните ѝ стени — ранен предшественик на днешните системи за отопление на парници.

Император Тиберий и краставиците

Изкуството на отглеждането на растения в specularium достигна своя връх по време на управлението на император Тиберий. Той се възкачил на престола на Римската империя през 14 г. сл. Хр. на 56-годишна възраст и останал на власт до смъртта си през 37 г. Около 30 г. Тиберий се разболял и според Националното градинарско общество лекарите му го посъветвали да яде определен вид краставици, които да подпомогнат възстановяването му. Императорът наредил краставиците да се отглеждат целогодишно в specularium — това се счита за един от най-ранните документирани примери за принудително, извънсезонно производство на зеленчуци в историята.

Слюдата — стъклото на античността

Слюдата (Lapis specularis) е минерал, познат и използван от различни цивилизации през цялата история, включително от древноегипетската, гръцката и римската култури. В тънки, полупрозрачни листове тя била добивана и употребявана вместо стъкло за прозорци през римско време. Именно този материал служел за защита на растенията в римските оранжерии, изпълнявайки ролята, която днес играе модерното стъкло и пластмасовото фолио.