Древните оранжерии: как са отглеждали пресни плодове целогодишно преди хилядолетия

Оранжериите днес дават възможност да се отглеждат плодове, зеленчуци и растения целогодишно, независимо от климата. Според The Learning Channel провинция Алмерия в Испания, известна със своя сух климат, е „покрита с хиляди и хиляди оранжерии“. Някои съвременни оранжерии имат стъклени стени и стъклен покрив, докато други са изградени от прозрачен пластмасоподобен материал. Но това не винаги е било така — историята на оранжериите се простира далеч назад във времето.

Помпей: първите следи от оранжерии

Помпей, разположен край Неапол в Италия, е едно от най-ранните открити свидетелства за оранжерийно съоръжение. Под пепелта от разрушителното изригване на вулкана археолозите са открили сграда, която според Дж. Станхил и Хърбърт З. Енок в книгата им „Greenhouse Ecosystems“ вероятно е била отопляема оранжерия. Сградата разполагала с печка и „стъпала от зидария“, върху които можели да се подреждат саксии с растения. Това означава, че древните хора са притежавали знания и умения да създават оранжерии още преди катастрофалното изригване през 79 г. сл. Хр.

Оранжериите в Древен Рим

Археологически разкопки около Древен Рим — географски близо до Помпей, но хронологично значително по-отдалечени — също разкриват доказателства за оранжерийни конструкции. Римляните, известни със своите напреднали системи от пътища и акведукти, били усъвършенствани и в областта на селското стопанство. Някои древноримски оранжерии представлявали ями, покрити с големи каменни плочи. Други били устроени като колички с растения, които през деня се извеждали на открито слънце, а вечер се прибирали под рамки, покрити с намаслени платнища за запазване на топлината.

Какво отглеждали римляните

Известни със своята традиция в производството и консумацията на вино, древните римляни поддържали оранжерии, предназначени единствено за отглеждане на грозде. Според сведения дори поддържали цели оранжерии за производство на праскови. В книгата си „The Complete Guide to Building Your Own Greenhouse“ Крейг Берд разказва, че император Тиберий обичал толкова много краставици, че желаел да ги консумира всеки ден. Това принуждавало римските градинари постоянно да търсят начини да осигуряват непрекъснато снабдяване с краставици за императорската трапеза — задача, решена именно благодарения на примитивните оранжерии.

Оранжериите по времето на Ренесанса

От простите ями и рамки, покрити с намазнени платнища, хората през епохата на Ренесанса постепенно развили оранжериите до истински сгради със стъклени стени. Понякога тези съоръжения придобивали внушителни размери. Една от най-известните оранжерии, построена от Соломон дьо Ко в Хайделберг, Германия, около 1619 г., побирала над четиристотин портокалови дръвчета. Тези ранни оранжерии се отоплявали с пещи, а стъклените покриви станали част от оранжерийната архитектура чак през 1717 г.

Историята на оранжериите е ярък пример за човешката изобретателност — от древните римски ями до модерните стеклени конструкции, стремежът да се отглеждат пресни плодове и зеленчуци през цялата година остава неизменен през вековете.