Технологии за откриване на дим: Как работят съвременните димови детектори

Съвременните димови детектори използват няколко различни модерни технологии, за да откриват дори най-малките частици дим – понякога от разстояние до 100 метра. Инфрачервените, йонизационните и фотоелектрическите детектори усещат специфичната плътност на дима във въздуха и я сравняват с базово референтно ниво, за да преценят дали да задействат аларма. Устройствата, оборудвани допълнително за откриване на газове, могат да предупредят обитателите или пожарникарите за наличието на запалими газове във въздуха по време на пожар.

Инфрачервена технология

Инфрачервеният димов детектор проектира постоянен лъч невидима инфрачервена светлина през помещението или пространството, което наблюдава. Всяко количество дим, което се издигне в пътя на лъча, предизвиква задействане на алармата. Благодарение на способността си да покриват пространства от над 100 метра, инфрачервените детектори са особено подходящи за големи площи като складове и търговски центрове, където иначе би било необходимо голямо количество отделни точкови детектори.

Йонизация

Йонизационният димов детектор определя наличието и плътността на дима чрез измерване на неговия ефект върху електропроводимостта. Малко количество радиоактивно вещество вътре в устройството йонизира въздуха в детектора. Този йонизиращ ефект позволява на тока да протича свободно между електроните във въздуха. Когато частици дим навлязат в сензорната камера на детектора, те блокират свободното движение на електричеството. Микропроцесорът измерва нивото на смущение в сравнение с референтните стойности и при достатъчно високо ниво на дим се задейства алармата.

Фотоелектрично откриване

Детекторите със вземане на проби от въздуха, базирани на фотоелектрически принцип, измерват влажността на въздуха, за да установят наличието на дим. Тези устройства съдържат камера с висока влажност, в която редовно се подават проби от въздух. След това детекторът подлага овлажнения въздух на понижение на налягането, вследствие на което суспендираните частици дим във въздушната проба образуват „облак“. Фотоелектрическият компонент на детектора измерва плътността на този облак спрямо референтно ниво и задейства алармата, ако тя го надвиши.

Вземане на въздушни проби чрез тръбопроводна система

Тръбопроводните системи за вземане на въздушни проби също събират проби от въздуха – посредством монтирани на тавана тръби с малки отвори за пробонабиране. Свързано към тръбопроводната система вентилаторно устройство създава вакуум, който непрекъснато подава въздух през цялата система. Когато въздушната проба навлезе в детекторния модул, тя се облъчва с интензивна светлина, която разкрива дори най-малкото количество частици дим. Високата чувствителност на тръбопроводните системи ги прави отличен избор за критично важни обекти, като например комуникационни центрове.

Откриване на газове

Пожарите причиняват промени в нивата на различните газове в дадено помещение. Детектор, чувствителен към тези промени, може да използва полупроводникова или каталитична технология. Полупроводниковият детектор регистрира промени в проводимостта, настъпващи при наличие на редуциращи или окисляващи газове. Каталитичният детектор съдържа вещество, което ускорява окислението на запалимите газове във въздуха, повишавайки температурата до степен, която задейства сигнал за тревога.