Факти за детектори за дим

Според Националната асоциация за пожарна защита (NFPA), от 70‑те години на миналия век детекторите за дим са намалили смъртните случаи при пожар почти с 50 %. Те откриват дима и огъня бързо, като осигуряват достатъчно време за безопасно излизане.

Около 96 % от домакинствата в САЩ имат детектори за дим, но между 2000 и 2004 г. 65 % от смъртните случаи при пожар се случили в жилища без работещ детектор.

Изобретение

Първият детектор за дим е създаден през 1890 г. от Франсис Робинс Аптън.

Енергиен източник

Повечето детектори работят от батерии, като някои са директно свързани към електрическата мрежа на сградата. При настъпване на промяна на часовото време се препоръчва проверка или замяна на батерията.

Методи за откриване

Съществуват два основни типа детектори:

• Йонизиращи – откриват микроскопични частици дим, които не са видими за окото.
• Оптични (фотоелектрически) – използват светлина, която се разсейва от димните частици. Някои модели комбинират и двете технологии.

Подмяна и поддръжка

NFPA препоръчва замената на детекторите на всеки 10 години, тъй като с времето те губят чувствителност. Периодично почистване от прах също е необходимо.

Законодателство

В повечето щати и общини в САЩ съществуват изисквания за брой и разположение на детекторите в жилищни и други сгради. Обикновено законът задължава наличие на детектор на всеки етаж и в близост до спалните помещения.