Фундаментите от стълбове и греди, известни още като пост-греда конструкции, се използват в климатични зони, където почвата е влажна, но стабилна. Мократа или кисела почва може да увреди традиционен плитък или блоков фундамент, затова системата „стълбове и греди“ издига сградата над нивото на земята. Нейното предназначение е да позволи използването на дървени подове и подконструкции, без да съществува риск от пряк контакт между дървото и почвата.
Базовата структура започва от най-ниската част – голям бетонен квадрат, наречен основа (футер), заровен на поне 30 см в земята. Дълбочината се определя от нивото на замръзване, тоест най-дълбоката точка на почвата, която се засяга от слана. Колкото по-дълбоко замръзва почвата, толкова по-дълбока трябва да бъде основата.
Върху футера се поставя бетонна или тухлена колона (стълб). Отгоре, хоризонтално върху стълбовете, се монтират импрегнирани под налягане дървени греди, които образуват здрава конструкция, не прекалено плътно закрепена в земята. Напречно върху гредите се полагат подовите летви, а след тях – самият дървен под.
Това означава, че при типичен фундамент от стълбове и греди има поне три отделни нива между почвата и дървения под. Така се формира техническо пространство (crawlspace) със средна височина между 45 и 53 см, което осигурява свободна циркулация на въздуха.
Тъй като конструкцията цели да предпази дървото от контакт с влажна почва, този тип фундаменти се използват в сравнително стабилни, но понякога влажни климатични условия. В южните части на САЩ например те са широко разпространени, но не бива да се прилагат в райони с чести урагани или торнада, защото домът не е достатъчно здраво закрепен към земята. Под гредите до почвата трябва да се остави минимум 45–50 см свободно пространство.
Минималният размер на носещата дървена греда е 4x6 инча (приблизително 10x15 см). По-малки профили могат да се използват, ако разстоянието между гредите ще бъде намалено. Пропадането и огъването на дървения под е чест проблем при лошо проектирани фундаменти. Основните причини са твърде малък брой греди, недостатъчен размер на гредите или прекалено големи разстояния между подовите летви. По-безопасно е да заложите повече летви, вместо по-малко.
Бетонният футер трябва да покрива възможно най-голяма практическа площ. Колкото по-голяма е повърхността му, толкова по-голямо натоварване може да поеме, без да потъне в земята. Техническото пространство трябва да е минимум 45 см високо, което допринася и за добра вентилация и поддържане на зоната суха. Между стълба и гредата задължително се поставят бариери против термити и влага. На практика стълбовете от блокове или монолитен бетон се разполагат средно на всеки около 1,8 метра.
Почва, която се разширява и свива при промени в метеорологичните условия – например глинеста – никога не е подходяща за фундаменти от стълбове и греди. Дървото трябва да бъде качествено третирано с медни съединения, за да осигури максимална продължителност на живот на сградата. Климатът също трябва да е умерен, за да се минимизира изместването на стълбовете в почвата.
Според компанията Bedrock Foundation Repair LLC от Далас основните причини за проблеми при този тип фундаменти са лошото планиране, некачественото изпълнение и използването на материали, несъответстващи на стандартите за този сложен метод на строителство. Пропадането на подовете и изместването на стълбовете са двата най-често срещани и най-сериозни проблема при подобни конструкции.
Ремонт на бетонна плоча на фундамент с помощта на стоманени пиъри
Какъв бетон да използвате за ремонт на фундамент
Как да боядисате стоманени греди правилно
Как се прави конструкция тип пост и греда
Как да изчислим размерите на инженерни греди
Какво е drop beam (прекъсната греда)
Как да направим декоративни вътрешни греди