Проектиране на къщи през 50-те години: архитектурните икони на следвоенния модернизъм

Модернистичните проекти на къщи от 50-те години на XX век днес се превръщат в лесно разпознаваеми културни икони. Следващите тежките години на Втората световна война, архитектите започнаха да създават непринудени и комфортни жилищни пространства, като използваха новите технологии и материали, разработени първоначално за военните нужди. Групирането на тези нови домове в предградия и планирани общности позволи на дизайна да излезе извън самата сграда – той обхвана и околната среда, пренасяйки жилищното пространство направено в задния двор.

Исторически влияния

Петдесетте години в САЩ бяха период на икономическо благополучие след изпитанията на войната. Новите технологии и материали, произлезли от военните разработки, станаха достъпни за строителите и оформиха както архитектурния, така и интериорния дизайн на домовете. Развитието на американските предградия, включително прочутите общности като Левитаун, даде възможност на растящата средна класа да притежава собствена семейна къща върху свой, макар и малък, парцел земя.

Уединението и ефективността се превърнаха в ключови ценности в проектите от тази епоха, съчетани с неформален и отпуснат начин на живот. Домовете, особено в предградията, станаха затворени свят – убежища от стреса на градския живот.

Къщата тип ранчо

Популяризирана от архитектът Клифорд Мей, едноетажната къща тип ранчо се превърна в истински символ на жилищното строителство от 50-те години. Строителите разполагаха тези домове в подредени, контролирани среди, а озеленяването подчертаваше структурата – с добре подстригана морава отпред.

Една от определящите характеристики на къщата ранчо е големият панорамен прозорец в всекидневната, обърнат към улицата. Той позволяваше хората да виждат навън и навътре, но беше енергийно неефективен – изискваше по-мощна отоплителна и климатична инсталация. Непринуденият начин на живот се насърчаваше чрез отворено планировъчно решение, осигуряващо лесно движение между помещенията и бърз достъп до външното пространство, където скарата на барбекюто се превърна в любимо занимание. Къщата ранчо въведе и концепцията за многофункционална стая, разположена до кухнята.

Сплит левъл – двустепенният дизайн

Към средата на 50-те години придоби популярност нов тип жилище. По-голямо от къщата ранчо, сплит левъл (двустепенната къща) имаше две нива в част от сградата. С централен вход този дизайн предлагаше отделни частни спални зони и публични зони за живеене. Едната част на дома беше двуетажна – със спалните помещения и банята горе, а под тях неформалните зони: кухнята и семейната стая. Другата част беше едноетажна и съдържаше представителните помещения – трапезарията и всекидневната.

Кухнята – сърцето на технологичния прогрес

От всички помещения в домовете от 50-те години кухнята най-ясно отразява напредъка в технологиите и материалите, както и ценностите на ефективността и семейството. Така наречената "вградена" кухня максимално оползотворяваше ограниченото пространство – с еднакви шкафове по стените и блестящи уреди, вградени помежду им: ефективни хладилници и електрически печки.

Кулинарните предавания и ситуационните комедии от ранните дни на телевизията представяха кухнята като чисто и ефективно пространство, пълно с последните технологични новостии. Тези предавания оформиха очакванията на купувачите на нови домове, които искаха и очакваха същия прогрес да бъде отразен и в техните собствени кухни.