Лофт живеенето започна с преустройство на индустриални сгради – фабрики, църкви и складове – в жилищни помещения. Тези просторни апартаменти, наричани hard loft, запазват части от оригиналната архитектура, създавайки уникални градски пространства. Днес съществуват и новоизградени лофтове – soft loft – които запазват индустриалния дух, но предлагат повече дизайнерски възможности и се намират както в градове, така и в предградия.
Традиционните лофтове са едно голямо помещение без вътрешни стени. В hard loft спалните, баните и другите зони се отделят с преградни елементи като високите рафтове, сгъваеми екрани или гардероби. Днес те могат да включват истински стени, които осигуряват повече уединение, макар да не достигат до тавана. При soft loft – построени от нулата – има повече свобода: обикновено има отделни спални и бани, създадени по желание на собственика.
Оригиналните подове в индустриалните лофтове са обикновено дърво, бетон, тухла или камък. Замяната им е честа практика – плочки, винил или килим са популярни решения. Някои лофтове комбинират различни материали (например плочки в кухнята и дърво в хола), но това може да наруши визуалната кохерентност на пространството.
В hard loft външните стени са издигнати от тухла или бетон, понякога над 3 метра високи, с големи прозорци от пода до тавана. Новите soft loft също имат високи стени, като някои от тях запазват рустикалната експозиция на тухла, а други са облицовани с гипс и боядисани. Поради липсата на наследени архитектурни ограничения, новите лофтове предлагат по-широк избор от прозорци и светлинни решения.
Таваните в лофтовете са високи – минимум 3 метра, а често са и значително по-високи. При разположение в последния етаж се срещат и прозорци към небето (ски лайтс). В индустриалните лофтове често се виждат открити канали, тръби и греди, което се копира и в съвременните дизайни за добавяне на индустриален характер.