Ориенталски стилове в аранжирането на цветя

Съвременните цветни аранжировки съчетават два основни стила – европейският, който се отличава с изобилие от цветя в ярки и наситени цветове, и ориенталският, който отразява простота и минимализъм, използвайки само няколко цветя. Ориенталският стил обикновено се основава на линейни композиции, които включват прасковен и крушов цвят, бамбук, вечнозелени клонки, ириси и хризантеми.

Корейски стил

Цветята заемат важно място в корейската култура и традиция – от подношенията в будистките храмове до аранжировките, украсяващи домовете. Формалните цветни композиции се развиват успоредно с утвърждаването на корейската чайна церемония, известна като даре (darye), което означава „дневен чаен ритуал“. По време на нея хората се наслаждават на своите чаши чай в естествена и спокойна атмосфера. Стаята се украсява с малка китка местни цветя или клонки, поставени в съд или в прости бели керамични купи, разположени в центъра на масата. Често се използват и местни цветове, папрати и треви, подредени в прости, но изящни композиции. В съвременните корейски аранжировки могат да се използват и зелени керамични купи и вази.

Японски стил

Японският стил на аранжиране на цветя е известен като икебана. Това изкуство се практикува в Япония от над 600 години и е много повече от просто подреждане на цветя – то е истинска художествена форма. Икебаната представлява сливане на природата и човека и цели да създаде триизмерно произведение на изкуството, фокусирано върху линията, формата и структурата. Художникът изразява своето виждане чрез грациозните линии на композицията, цветовите съчетания и естествените форми. Елементи като стъбла, цветове и клони символизират небето, земята и човека. Съдът и цветята трябва да съществуват в хармония, без да си противоречат по цвят или форма. Икебаната включва няколко различни направления: шока или сейка (живи цветя), рика (правостоящи цветя), морибана (натрупани цветя) и нагейре (хвърлени цветя).

Китайски стил

Според Китайската културна асоциация „Ханлин“ цветарското изкуство в Китай възниква с разпространението на будизма през периода на Северните и Южните династии, когато цветя започват да се поднасят на храмовите олтари. Император Ли Хоу Цу през X век допринася значително за развитието на това изкуство, организирайки цветни изложби в своя дворец. Китайският стил следва философията за единство с природата и използва грациозни линии, напомнящи калиграфия. Цветя, клонки, стъбла, разклонения, папрати и малки камъчета се комбинират за създаване на каскадни, правостоящи или наклонени композиции. Основен акцент е поставен върху натурализма – твърдите и пресилени форми, свързаните цветя, правите колони и строго симетричните композиции се избягват категорично.